С отчетливия си глас и разпознаваем стил в “Ясновидката” Маргарет Атууд ни среща с Джоун – жена, разкъсвана от своите колебания и неувереност, която въпреки интелигентността си остава заклещена в постоянна битка с вътрешните си демони. Очакванията към нея, които не може да изпълни, и стереотипите на обществото, в които не се вмества, разкъсват същността ѝ като хищници, оставят я цялата оголена болка и несигурост.

Джоун започва да води двойнствен живот, превръща се в двама души – жената, която е наистина, образ, който се мъчи да скрие, неясен и потиснат, нейното лично наказание, и жената, която се очаква да бъде. Тя е едновременно съпруга и любовница, писателка на евтини романи и всепризната поетеса, лъжкиня и измамница, но отровно откровена пред себе си. Джоун е актриса на сцената на живота, а близките ѝ хора познават ролите ѝ, но не и същността ѝ. Но нейното представление не е пресметливо и хладнокръвно, а се движи от отчаяние и недостатъчност. Подходящият финал е единствено смъртта ѝ – не истинската, разбира се, а инсценирана (тя може и да умре така, както живее).

Обмислих смъртта си внимателно – не исках да бъде като живота ми, който криволичеше насам-натам въпреки безсилните ми опити да го контролирам.

Още първото изречение на романа е ударно и безпощадно и открива с размах образа на героинята. Когато има проблем, тя бяга, а не се бие. Изправена пред трудни ситуации и предизвикателства, тя не умее да отстоява себе си и да се бори, а предпочита да се измъкне с лъжа и прикриване. Сюжетът пътува между сцени от настоящето ѝ и спомени от миналото ѝ – от детството до кариерата, брака и любовниците ѝ.

“Ясновидката” е необичайна книга, която изгражда перфектен психологически портрет и прави нецензурирана дисекция на вътрешната несигурност на една объркана жена. Сюжетът е по-скоро колеблив и недостоворен – и тъй като книгата е изпълнена с ужасно много хумор и пародизиране, аз съм склонна да определя това като част от шегата.

“Ясновидката” излиза през 1976г., но звучи и е лесно да се възприеме като писана днес. Маргарет Атууд здраво ме оплете с думите си, търся ги и искам все повече от нея. Orange Books продължават да ни дават прекрасни издания, които се наслаждавам да гледам в библиотеката си дълго след като съм ги прочела.

Не пропускайте и  “Разказът на прислужницата”, от която косите ви ще настръхнат, а ако ви се чете кратка проза – препоръчвам и разказите в “Каменното ложе”.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *