“Войната на старците”, Джон Скалзи

Дълбоко затънах в полето на фантастиката, след като открих, че жестоко съм подценявала този жанр. Хубавото на късно появилата се у мен любов към жанровата литература, е, че има изобилие от прекрасни заглавия, които тепърва откривам.

“Войната на старците” ще ви хареса, ако сте фенове на The Forever War, много прилича на нея (по-хубавия начин), а това, че е писана 30 години по-късно от втората, я прави една идея по-лесна за четене и по-близка до днешните ни разбирания.

Нашият протагонист се казва Джон Пери и е на 75 🙂 Той обитава Земята в неопределно бъдеще, когато безсмъртието изглежда възможно – всеки има право да влезе в армията, да осеществява междузвездни полети и да трепе извънземни, вместо да чака кротко края на житейския път.

Покоряването на Вселената е донесло нови предизвикателства на човечеството. В Космоса се вихри галактическа война за завладяването на обитаеми планети, а нашата армия има две задачи – да защитава Земята от набезите на амбициозни извънземни ради и да се бори за нови планети. Земляните не знаят кой знае какво за това, което се случва извън планетата – Колониалните отбранителни сили пазят както земното население от атаки, така и информацията за Космоса от земляните. Единственото, което е известно на Джон Пери и останалите старчета е, че ако оцелее на космическия фронт, след няколко години ще получи “нов начало” като цивилен на някоя далечна земна колония.

Няма да ви разказвам повече и да ви развалям поредицата, но трябва да знаете, че сюжетът крие изненади, които няма да ви разочароват. Имаме си всички класически sci-fi елементи, достатъчно екшън, политически игри и космически загадки, а историята звучи съвсем съвременно.

Вселената на Old man`s war е достатъчно детайлно изградена, така че няма да искате да я напускате, а поредицата от шест книги ще ви даде достатъчно време вътре. Не лиспват философски отклонения, които ще ви предизвикат да разсъждавате върху собствените си очаквания и разбирания за бъдещето, защото колкото и голям да е един технологичен скок, никога не може да ни отведе достатъчно далеч от човешката ни природа. A пък “новите” джаджи, нанотехнологии и космически двигатели, с които разпологат в бъдещето, със сигурност ще разчовъркат любопитството ви, но без да ви затормозят особено (книгата не е толкова hard sci-fi, колкото The Forever War).

Недостатък на поредицата ми се сториха героите обаче. Не успях да се впечатля (а даже и да запомня) от нито един от персонажите, освен основния, някак не ми се струваха живи и реалистични. А пък самия Джон Пери е твърде добър, твърде правилен, дори в бъдещето няма такива хора. Но ако по принцип не харесвате хора, нито пък ви се задълбава в психологически мотиви, може и да не ви направи впечатление 🙂