“Вечната война”, Джо Холдеман

Ревюто ми се явява твърде закъсняло за книга, писана през 1974 г. и положила едни от фундаменталните основи във фантастиката, знам. Затова го примете като кратка и стегната препоръка за онези, които тепърва навлизат в жанра, или пък случайно са пропуснали заглавието (всичко се случва, по света има толкова много хубави книги за четене).

“Вечната война” е междугалактическа битка между човешката раса и тауранците. Уилям Мандела е просто един от войницте, които се борят с извънземните. Той винаги е там, където го изпратят, независимо колко е далечно кътчето от галактиката, където се разразява битката, като осъществява своите “космически скокове” благодарение на нещо като червеееви дупи. И докато преминавато през тях е кратко, то на Земята минават стотици години. Мандела трупа военни рангове, докато времето на Земята тече скорострелно и неусетно.

В края на мисиите си, Мандела заварва Земята все по-различна и непозната – свръхнаселена, пред икономически колапс и с население изцяло от хомосексуалисти и с нито един близък човек, който да го чака там.

Важно е да отбележим, че Холдеман е служил във Виетнам (където дори бива ранен), а преживяното по време на войната силно се отразява върху “Вечната война”, която дириректно можем да определим като антивоенен роман, който осъжда както войната, така и липсата на достатъчна отговорност към ветераните от нея. The Forever War е космическа метафора за абсурдността на военните конфликти, която описва въздействащо чувствата на онези, участвали в тях, самотата им и липсата на принадлежност.

Други sci-fi поредици, с които ще попаднете в космически битки в звездното бъдеще на човечеството са “Войната на старците” от Джон Скалзи и The Expanse от Джеймс. С. А. Кори, check them out 🙂