В последното десетилетие популярността на южнокорейското кино нарастна значително. Това до голяма степен се дължи на вълнуващите южнокорейски трилъри и драми като Old Boy, I Saw the Devil, The Handmaiden и други. Тези филми разказват историите си по нетрадиционен начин, изненадват с неочаквани обрати и притежават изкусна кинематография. Това ги прави популярни на световно ниво, а в случая на Old Boy дори създаде възможността за несполучлив холивудски римейк.

За съжаление, корейските комедии не се радват на същия успех извън Азия, въпреки качеството си. Sunny (2011), с име заето от лъчезарната песен на Бони Ем, е една от тези комедии, която днес ще „извадим от архивите“.

Въведени сме в действието с ежедневието на Нами – жена на средна възраст, съпруга и майка. Тя помага на дъщеря си да се подготви за училище, приготвя закуска и всичко типично за една домакиня. Когато посещава майка си в болницата обаче, разпознава своя съученичка – Чун-хуа, която не е виждала от 25 години. След кратък разговор, двете жени решават да съберат старата си група от приятелки заедно, преди състоянието на болната Чун-хуа да се влоши. Така започва пътят на Нами към миналото и носталгичният поглед към спомените ѝ от 80-те. Филмът прави преходa от настоящето към миналото почти без усилия, но атмосферата се променя. Всичко е по-ярко, цветно и забързано.

Виждаме тийнейджърката Нами по време на първия ѝ ден в женско училище в Сеул. Историята звучи познато, дори и изтъркано – протагонистът се мести със семейството си от провинцията в големия град. Нами говори на странен диалект, срамежлива е и няма нито едно Nike лого по себе си, за разлика от съученичките си в новото училище. Но не очаквайте клиширан холивудски сюжет, в който тя се стреми да бъде популярна, нито плоски стереотипи. Филмът третира тийнейджърския период от живота с разбиране и реализъм, което го прави изключително забавен. Запознанството на Нами с приятелките ѝ например, е напълно случайно и непринудено. Учителката просто я поставя да седне пред Чун-хуа и с течението на деня Нами се запознава с останалите 5 момичета от вече формираната групичка. Всяка от тях има своите странности и мечти. Някои от тези желания са повърхностни и типични – като мечтата на едно от момичетата да бъде Мис Корея. Други са толкова странни, колкото и самата героиня – Джин-хи например иска да напише речник с псувни. Това, което ги обеденява е любовта им към американските поп хитове. Саундтракът ви връща назад във времето с песни на Бони Ем, Синди Лопър и други. Така групата получава и името си Sunny – по предложение на радио диджей, който ги поздравява с песента на Бони Ем. Заедно, Sunny преминават през всички перипетии и приключения на живота в гимназията. Съревновават се за „територия“ с друга група момичета, наречена шеговито Girls’ Generation (съвременна корейска поп група), хореографират танци на любимите си песни и какво ли още не. Групата обаче е разделена, заради индицент на края на учебната година. Те не се виждат над 25 години.

В настоящето това прави задачата на Нами да намери и събере порасналите момичета много трудна. Тук се сблъскваме и с по-тежките моменти на филма. Виждаме възходите и паденията на тези жени, забравените им желания и неизпълнените очаквания за бъдещето. Разбираме, че някои от спомените са толкова розови, само защото героинята ги вижда през цветните очила на носталгията. Въпреки това, много от членовете на Sunny са запазили тийнейджърската искра в себе си. Тя се разпалва в буйния огън на типичните младежки дързост, самонадеяност и безрасъдство, когато лека по лека групата започва да се събира отново. Важно е да отбележим, че изборът на актрисите, които играят възрастните членове на Sunny е изключително добър. Някои от тях са абсолютни копия на „тийн версиите“ си.

Като цяло, Sunny e един очарователен, забавен и драматичен филм за приятелството и тийнейджърския живот, който заслужава да бъде „изваден от архивите“ на южнокорейското кино. Съпоставянето на минало и настояще е майсторско и няма да усетите колко бързо изминава времето, докато го гледате. Напълно възможно е да разпознаете себе си или свои приятелки в динамичните героини, защото филмът показва гимназялните изживявания в реалистична светлина. Той ни напомня колко важни и градивни са те за личността ни, колко буйни, плашещи и запомнящи се са тези моменти. Ако искате да се разсмеете, да си припомните миналото и да се забавлявате, искрено ви препоръчваме този филм.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *