„С тази бележка само ти обръщам внимание, че те обичам. Подпис: Знаеш кой.“
Представете си, че получавате анонимна бележка с такова съдържание – ще ви накара ли да се усмихнете или пък да потреперите от ужас? Ще решите ли, че е грешка и адресатът е объркан или ще се чудите от кого от всички възможни изпращачи е?
Любовта има много форми, които се приютяват в най-скритите места на душата,а тази малка бележка ще ги намери у обитателите на площад „Арецо”. Анонимното писмо, изпратено до няколко адреса на знаменития площад, ще наруши спокойния ход на ежедневието и равномерния ритъм на сърцето.
Засегнатите лица – персонажите, които Шмит използва, за да картографира многобройните любовни проявления – са пъстри и цветни като папагалите на „Арецо”. Залитат в полюсите на човешкия характер, за да докажат, че влюбването е присъща характеристика на човека, която не зависи от пол, възраст, социален статус; присъща и неизбежна като дишането.
Докато ни разказва техните истории, Шмит отправя предизвикателство към дефинициите за любов чрез блестяща сатира на проявленията ѝ в нашето време.. Страст, похот, желание, съблазън – дали това са елементи от същостта ѝ или просто инструменти на плътската, материална любов. Романът е наситен с еротика, плътна и полепнала по страниците, на места крайна, излизаща от представите за романтика, плъзгаща се по ръба на онова, което може да се нарече скандално. Но това е Шмит, който не оставя място за пошлост и повествованието остава естетически издържано.
В „Папагалите от площад Арецо” като че ли липсва онази фина игра с душевността на читателя, която откриваме, когато четем Шмит. Тук е шумно, полифонично, ярко. В романа няма да откриете класическа любовна история, а матрица, изградена от необичайни любовни случвания. Шмит не дава формули за обичане, а напротив – съблича всички предубеждения и скрупули към любовта, демитологизира я, но без да я лишава съвсем от романтика. И когато я видим такава – гола, откровена, плътска, малко мръсна, малко тъжна, ни предизвиква „Докажете ми, че любовта не съществува”, докажете, че това не е любов.
И читателят не може да намери аргумент срещу това, защото вече е разбрал, ще си позволява да перифразирам Педро Хуан Гутиерес , че и любовта не е за хора със скрупули.
Други ревюта: На по книга, две, Книжка с мишка, TrueStory, Книголандия.