Кинг е велик автор, на чието въображение силно се възхищавам – и когото съзнателно избягвам да чета твърде често, поради същата тази причина. Книгите му са просто отвратителни – той категорично успява да провокира не само страх и ужас у читателите си, но и по-голямата част от останалите емоции, които съставят палитрата на негативните чувства – отвращение, погнуса, отчаяние, срам, празнота, безнадеждност, грозота и така нататък. Съвсем достатъчно да ви съсипе, защото както сам пише в “Гробище за домашни любимци”:

It’s probably wrong to believe there can be any limit to the horror which the human mind can experience.

Но това го знаете. Понеже дозата прави отровата, гледам да чета Стивън Кинг през интервали, достатъчно дълги, че умът ми да може да позамаже картините, които писането на Кинг е създало в него, а душата ми да се възстанови. Последната негова книга, към която посегнах, е “Гробище за домашни любимци”. Супер е почти докрая, макар и финалните моменти да ми се сториха “под нивото” на автора. Но пак е достатъчно въздействаща, интересна и сбъркана история, така че честно да мога да ви я препоръчам. 

Семейство Крийд се мести в къщата на мечтите си. Доктор Луис Крийд най-после е намерил място, в което децата му да растат спокойно, а красивата му съпруга да бъде щастлива. Дори котката на семейството изглежда безкрайно доволна. Всичко е страхотно, разбира се, само за да стане пълен и тотален ужас няколко страници по-късно 🙂 Защото в гробището за домашни любимци, което се намира зад къщата им, са заровени злокобни тайни.

Cats were the gangsters of the animal world, living outside the law and often dying there.

Палец за Стивън Кинг, когото отново виждаме брилянтен и в тази книга. “Гробището” е мазохистично удоволствие почти до самия си край, така че ако сте фенове на ужаса и още не сте били там – попълнете пропуска си. 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *