“Себичният ген”, Ричард Докинс

“all life evolves by the differential survival of replicating entities”

 

Чете ли ви се умна книга? Такава, която ще промени представите ви за света и ще ви разкрие съвършено нови идеи? Е, “Себичният ген” ще направи точно това и с мастилен размах ще преобърне гледната ви точка за еволюцията и живота. След излизането на книгата теорията на Докинс се превръща в една от най-противоречивите и спорни такива в еволюционната биология, а защо ще се опитам да щрихирам в следващите редове.

“Себичният ген” аргументира еволюцията от гледна точка на гените – генът е основната единица, на чието ниво се случва естествения отборГените са репликатори и затова са безсмъртни – предвид способоността им да се копират и да носят една и съща информация след възпроизвеждането си.

И именно тук идва ред да различим “успешните” от “неуспешните” гени – онези, които “успяват” да оцелеят, т.е. да предадат информацията, която носят, от поколение на поколение на поколение… и така хиляди, дори милиони години. Но нека въвеждането на темата за безсмъртието не ви обърква, защото:

Our genes may be immortal, but the collection of genes that is any one of us is bound to crumble away. (…)

We should not seek immortality in reproduction.

Докинс представя тезата, че естественият отбор действа на ниво ген, а живите същества представляват машини, предназначени да осигурят оцеляването на гените; (надявам се да оценявате колко откачено и прекрасно звучи това изречение). Защото успешните гени са онези, които могат “да построят” такава машина, която да гарантира запазването им и възпроизвеждането им в бъдещите поколения. И гените, чието проявление виждаме в биологичните организми днес, са точно онези, които ефективно са се научили да правят точно това; да бъдат себични,  да се проявяват по такъв начин, че да осигурят своето безсмъртие. 

Затова и селекцията работи по-скоро на ниво индивид (като носител на конкретен ген), отколкото на видово ниво, а всякакви саможертвени действия в природата от страна на един представител на вида в името на запазването на неговата група или популация, всъщност не са проява на алтруизъм, както изглежда първоначално. Те целят запазването на достатъчно индивиди, носители на конкретни гени, за период, достатъчен за тяхното размножаване, което гарантира “безсмъртието” на гените. Дори инстинктите на зрелите индивид за защита на малките им са подчинени на това правило, а не са свързани със себеотрицание и саможертва, както романтично бихме помислили.

When we die here are two things we can leave behind us: genes and memes.

Друга интересна идея, която се ражда в книгата, е въвеждането на понятието мем – аналог на гена в рамките на културното развитие на обществото. Културата може да се разглежда като нова система, в която съществува същия еволюционен процес, но на ниво идея, вместо на ниво ген (имайки предвид, че идеите са базисния елемент на културата като такава). Мемите, подобно на гените, също се състезават за ограничени ресурси на околната (обществена) среда – това са времето, вниманието и паметта на хората, способни да ги запомнят и възпроизведат, така че да ангажират все повече хора с тях.

Докинс прави тази аналогия, за да покаже че правилата на Дарвинизма могат да се прилагат и върху по-широки полета и да останат валидни, но всъщност слага началото на мемeтиката, която иследва еволюционните модели за предаване на информация в обществото.

The female sex is exploited, and the fundamental evolutionary basis for the exploitation is the fact that eggs are larger than sperms.

Ако искате да разберете повече за аргументите зад тези идеи, как те са свързани с неравенството между половете или семейното планиране, както и как гените “програмират” мозъците ни, каква е ролята на съзнанието, какво е фенотип и как гените “строят” телата ни, да научите още много интересни факти и най-вече да събудите любопитството си – “Себичният ген” е точно за вас. И въпреки че някои от тези неща може да ви звучат малко сложно, имайте предвид, че всъщност написаното от Докинс е доста разбираемо и лесно за следване, а книгата му е популярна наука, а не учебник за напреднали.

We are built as gene machines and cluttered as meme machines, but we have the power to turn against our creators. We, alone on earth, can rebel against the tyranny of the selfish replicators.

 

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *