Ако някой ме попита кой е любимият ми автор на трилъри, веднага бих посочила Ролинс и то с категоричност, която обикновено ми липсва, когато трябва да степенувам неща, които харесвам. Изключително продуктивен като автор и въпреки факта, че сюжетите му следват повтаряема структура, неговите книги продължават да ми носят удоволствие години по-късно и да са една от дефинициите ми за почивка.
В “Короната на демона” намирам точно това, което търся. Трилърът започва с приковаваща сцена, а напрежението и загадките се появяват още в началните страници, докато читателят съпътства Александър Бел в едно мистериозно пътуване – в което е заложена на карта съдбата на човечеството. След като основите на историята са поставани, бързо се връщаме в напрегнатото настояще. Изследователски екип попада на зловещ остров, където естествената фауна е заличена от някакъв непознат господстващ вид. Членовете на екипа нямат много време за разузнаване, тъй като бързо-бързо са нападнати. А ужасът на острова може да се свърже с тъмната тайна, която Бел е опитал да скрие преди век…
Естествено, със смъртоносен проблем от глобално естество може да се справи само командир Грей Пиърс и “Сигма” – американска елитна огранизация, която бързо и адекватно разрешава подобен тип bullshit. Оттук нататък следват яки мъже, фатални жени, динамика на действието, някои предвидими и и някои не чак толкова сюжетни завои и много екшън.
Ролинс винаги съумява да запази динамични историите си. Като започнеш да четеш, се потапяш в напрежението и просто не успяваш да оставиш книгата. (А след като си прочел предходните му десет, вече знаеш до голяма степен какво да очакваш. И въпреки това интересът ти се запазва…)
Но това, заради което харесвам наистина автора е, че не пропуска да инкорпорира в сюжета актуални научни факти и достоверни исторически подробности. Чували ли сте например за “безсмъртните” Lazarus microbes? А знаете ли нещо за Южната тихоокеанска спирала – течение, което изглежда като производствена лента… за боклуци? С Ролинс можете да се пренесете в центъра на динамично приключение, като междувременно понаучите и малко любопитни факти.
Последните са поднесени леко и повърхностно, но ако искате да задълбаете – имате възможност. В книгата има коментар на автора, в който истината е разграничена от измислицата, както и исторически и научни бележки (а в някои от другите му книги, може да намерите и полезни реферънси към научна литература, които за съжаление ми липсваха в тази). Може би ще се изненадате, когато в някои елемнти открите реални факти, а не въображението на автора.
За финал мога само да ви пожелая приятно четене! 🙂