Юли е такъв месец, който ни предизвиква да се вдетиним с топлите си шумни дъждове, горещото слънце и веселото лято, а Серафина е героиня, която ужасно му подхожда.
Тя живее в имението “Билтмор” – огромен разкошен замък, обграден от гъста гора, който е идеален за приключенията на дванайсетгодишното момиче. И макар образът на Серафина да е роден от въображението на Робърт Бийти, имението си е съвсем истинско. Ситуирането на фантастичен детски роман в реална историческа и културна забележителност наистина ми се понрави – хубаво е, когато има какво да научим от четивото си. В замъка са снимани филми като “Ханибал” и “Форест Гъмп” – очевидно е подходящ декор както на лента, така и на хартия.
Малката Серафина е Г.Л.П. на замъка – главен ловец на плъхове. За съжаление, за назначението ѝ знаят само тя и баща ѝ, който е механик в имението. Изобщо за самата Фина – както я нарича таткото на галено – знаят само двамата. Те живеят в мазето на “Билтмор”, Фина спи зад бойлера и носи една стара бащина риза, пристегната с коланче на кръста, вместо рокля. Миналото на момичето е забулено в тайни, част от които баща ѝ знае, но отказва да сподели. Въпреки всичко, те явно му дават достатъчно основания да пази съществуването ѝ в тайна от останалия свят. А че тя не е обикновено момиче, спор няма.
Фина се промъква незабелязано и тихо като котка из замъка, щом настъпи нощта. Имението е огромно и непрекъснато пълно с посетители през деня, а момичето трябва да бъде тихо и невидимо в глъчката наоколо. От всичко на света, тя най-много желае да има приятели. И получава шанс да намери такива в едно зловещо приключение. По време на нощния си лов на плъхове Серафина попада на мистеризен мъж с черен плащ, който изглежда е отговорен за необяснимите изчезвания на деца от имението. Дали Серафина успява да победи злодея и да научи тайните за своя произход, дали ще получи обичта и приятелството, които отчаяно жадува – оставям да разберете сами.
“Серафина и черният плащ” е пъргава детска книга, която, вярвам, може да се понрави и на немалко пораснали деца. Езикът е приятен, разказът – динамичен, героите са добре построени, а от цялата книга лъха свежест. Изобщо разходката из коридорите на “Билтмор” за ръка с необикновената Серафина обещава леко и чудесно прекарване, което визуално изглежда така: