„Тая земя, оная земя”, Иванка Могилска

Да бродиш из „Тая земя, оная земя” на Иванка Могилска е като да ходиш бос по пясъка на непознат бряг, където ту морето прегръща пенливо стъпалата ти, ту попадаш на острия ръб на някоя счупена мида. Микроразказите от сборника са написани с нежност, светли са като слънчев лъч, но те пробождат, когато най-малко очакваш, с тиха носталгия, кротка несбъднатост или неслучен копнеж.

Това са разказите на безименния пътешественик, който търси света, но остава скрит от него. Историите са отражения на незабелязани погледи върху малки, неважни ситуации. Отрязъци от места, случки, хора – парченца, поставени в рамка, за да бъдат съхранени грижливо в сборника.  Иванка Могилска е събрала мигове от живота с прецизността на бижутер, поставила ги е в удобното легло на разказа с нежността на поет, за да ни чакат там – топли и крехки. Езикът е ласкав, думите слизат от страниците и прегръщат сърцето ти.

Изглежда като проза, но се усеща като поезия – с такава елегантност и естетика е наредила Могилска изреченията, с такова внимание и обич, че книгата неусетно се превръща в лично, свидно четиво, споменът за което има вкус на отминало лято.

 „Тая земя, оная земя”  е разходка из скритите улички на душата, която трябва да се случва стъпка по стъпка. След всеки разказ си една крачка по-близо до прекрасната безкрайност и пъстрота на живота, всяка страница добавя още един цвят към действителността. И ти се иска да извадиш куфара, ласкаво да събереш най-необходимото и да излезеш сам в широкия свят да търсиш своите мигове, които трябва да бъдат забелязани, да бъдат случени. Защото това са истории за теб –  „прикован към тая земя, който мечтае да пътува из оная”.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *