Your Name – модерният японски анимационен филм

Японската анимация често се свързва в популярното съзнание с телевизионни предавания предназначени за деца като Ю-Ги-О и Покемон. Въпреки това, така нареченото аниме ни дава едни от най-въздействащите и красиви представители на пълнометражния анимационен филм – “Отнесена от духовете”, “Гробът на светулките”, „Принцеса Мононоке“ и други. Всички изброени филми са на Студио Гибли – единственото японско студио с множество Оскар номинации и една победа за най-добър пълнометражен анимационен филм. Креативният гений зад Гибли е аниматорът и режисьор Хаяо Миадзаки. След временното му пенсиониране, много аниме почитатели се питаха дали има кой да запълни празнотата от отсъствието му с анимирани филми на подобно равнище.

Един от кандидатите е Макото Шинкай, чиито анимации набраха изключителна популярност в последните няколко години. Блестящи, изпълнени със светлина, романтични, но и меланхолични – неговите филми често се фокусират над теми като неизпълнени копнежи, дистанция и раздяла. Макар творбите му да се различават тонално и повествователно от тези на Студио Гибли, талантът му не трябва да бъде подценяван. Шинкай пише, анимира и почти изцяло сам създава първата си анимация Voices of a Distant Star („Гласове от далечна звезда“).

Your Name („Твоето име“) е последният му пълнометражен филм – критичен и комерсиален успех, който зае 4-то място в японския боксофис на всички времена и първо място за аниме филм в световния. Въпреки популярността и качеството си, анимацията не беше номинирана за Оскар – може би един от най-голямите пропуски в номинациите на тази година.

 

Филмът ни въвежда в историята си с кометата Тиамат надвиснала в небето над двамата протагонисти – Таки, момче в Токио и Мицуха, момиче в провинциалния град Итомори. В брилятно жълто, синьо и виолетово, „звездите падат като сцена в сън“, без да знаем какво предвещават. Метрополисът е изрисуван с фотореалистични детайли и е съпоставен с красивата природа и осеяното със звезди небе на провинцията. Тази съпоставка между новото и старото, традиционното и модерното продължава през целия филм и е изключително тематична за японската култура и общество.

Скоро обаче сме извадени от съня, когато разбираме че под влияние на свръхестествени обстоятелства главните герои започват да разменят телата си. Може би всичко е предизвикано от изкрещяното желание на Мицуха да се оттърве от скучния живот в малкия град и да се прероди в красиво момче, което живее в Токио. Размяната се случва на случайни интервали през седмицата и Шинкай не ни спестява хумористичните последствия. Макар да звучи като типичната комедия за размяна на тела стил „Шантав петък“, разликата е че Мицуха и Таки не се познават. Те буквално са пренесени в обувките на напълно непознат. Героите започват да си комуникират чрез бележки по телата си, тетрадките си и накрая чрез дневници на смартфоните си. Тонът в тази част на филма е лек и хумористичен и напомня на популярния в Япония жанр – “slice of life” (буквално преведено – част/парче от живота). Виждаме делничните неща, които героите правят – какво ядат за закуска, как стигат до училище и как общуват със съучениците си. На пръв поглед това може да звучи скучно, но ни дава дълбоко разбиране за героите чрез навиците им. Доближава ни до тях на чисто човешко ниво. Както  зрителят ги опознава, така и Таки и Мицуха опознават един друг. Интересен е фактът, че филмът представя малкия град Итомори и Токио в еднакво романтична светлина. През очите на Мицуха (в тялото на Таки), японската столица е лъскава, забързана, криеща приключение зад всеки ъгъл. Анимацията е великолепна  – ефирните слънчеви лъчи се отразяват от всички стъклени повърхности на небостъргачите, сякаш илюстрирайки ентусиазма на героинята. В същото време виждаме Таки сред малките уютни къщи и многоцветните есенни листа на Итомори. Природата и традиционната архитектура на храма, в който живее Мицуха са пресъздадени изключително детайлно. Зрителят може да се изгуби в приветливата и пленителна атмосфера на японската провинция.

Протагонистите обаче придобиват силно влияние над живота на другия. Създават забавни проблеми един на друг, но и си помагат по неочаквани начини. Таки не позволява да се подиграват на Мицуха в училище, докато той е в тялото ѝ. Изведнъж тя става много по-популярна, докато приятелите ѝ се чудят на какво се дължи постоянно промещяното ѝ се държание. За сметка на това Мицуха разкрива „женствената страна“ на Таки пред колегите му в ресторанта, в който работи. Това му печели адмирациите на негова колежка, за които не е готов, когато се завръща в собственото си тяло.

Но приключението на Таки и Мицуха се променя, когато връзката им чрез размяна на тела е прекъсната. Свръхестественото започва да се проявява в други аспекти и изглежда, че заплашва всичко, което са имали до момента. Тази промяна в тона на филма не е рязка или груба. Странното усещане на меланхолия и нещо неизбежно, което умело се крие под повърхността до този момент, се излива и изпълва героите с чувство на загуба. Може би това е метафора за това как обичта неизменно ни превръща в част от другия човек и празнотата, която оставят в нас при раздялата. Или за трагедията на човешкото влечение вечно да търсим нещо изгубено без дори да знаем какво е. „Сънищата чезнат когато се събудим“ казва бабата на Мицуха. Но тя е и тази, която ни запознава с плетенето на „кумихимо” плитки. Те са част от традиционно изкуство, но и метафора за преплитането на време и пространство, на съдби, на богове и хора. А плитките могат да бъдат заплетени и разплетени по различни начини отново и отново. Това е една концепция, която ни дава надежда, че съдбата ни не е предрешена и че можем да се борим да я променим. Изключително заинтригуващо е и разбирането за „катауаре доки“ – здрачът, по време на който се сблъскват деня и ноща, новото и старото, нормалното и свръхестественото.

Като цяло Your Name е филм, който ни потапя в една различна култура чрез вдъхновяваща си, детайлна и изпълнена със светлина анимация. В същото време той ни представя герои, на които може да съчувстваме и разбираме. Творбата на Макото Шинкай разказва една универсална, вечна история за човешкото състояние – борбата за преодоляване на обстоятелствата, непрекъснатият стремеж да търсим и копнежът по това, което сме изгубили. Фактът, че това е постигнато чрез (на пръв поглед) наивно и хумористично приключене с размяна на тела, говори още повече за таланта на Шинкай. Макар творбите му да са различни от тези на Миадзаки, Макото Шинкай и Your Name определено заслужават вашето внимание.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *