С Грегоар Делакур беше любов от пръв прочит – харесах “Какво поглеждаш най-напред”, а “Списъкът с моите желания”, която е по-зряла, по-дълбока, по-безмилостна – дори повече. Да казваш много с малко думи е майсторство, което Делакур демонстрира, разказвайки в стотина странички история, която остава в ума много по-дълго.
“Постоянно се самозалъгваме.
Защото любовта не би издържала на истината.”
Силното начало, приело формата на кратичка първа глава с накъсан ритъм, изглежда е белегът, по който ще разпознаете Делакур. Този път той ни разказва за Жослин – жена на средна възраст, която продава копчета и дантели, с пораснали деца, която води обикновен живот със съпруга си Жо. Целият ѝ житейски път сякаш е наниз от събития, чиято вероятност за случване е едно на милион, но точно това “едно” се пада на Жослин отново и отново. Затова е съвсем логично точно тя да успее да спечели джакпота от лотарийна игра – а той може да промени живота ѝ.
“Това не е животът, за който мечтаеха думите ми в дневника, докато мама беше жива. Животът ми не е съвършено хубав, както тя ми пожелаваше всяка вечер, когато идваше да седне до мен на леглото, леко галеше косите ми и шепнеше: талантлива си Жо, умна си, животът ти ще бъде хубав.
Дори майките лъжат. Защото и те се страхуват.”
С 18 милиона Жослин разполага със средство да промени всичко, което пожелае. Но вместо с възторг, възможността, която се открива пред нея, я изпълва със съмнения, страх и безпокойство. Изправена пред изкушението на другия живот, за който всички мечтаем, тя не умее да вземе решението да го покори. “Обичах от цялата си душа живота си и в мига, когато спечелих тези пари, разбрах, че те ще разрушат всичко.”
Изглежда, за човека е по-лесно пасивно да понася прищявките на случайността, да се примирява, отколкото решително да поеме контрол над живота си. Възможността за избор е плашеща със своята неизвестност и се реализира по-лесно наум. Затова и Жослин предпочита да прави списъци с желания – съвсем изпълними с чека за 18 милиона, които остават ден след ден само на хартия. Животът е море, в което ако само се носиш по вълните, рано или късно ще се удавиш.
“Списъкът с моите желания” вероятно ще ви нарани, ще ви угнети. Но ще ви доведе и до мислената граница на избора: да се отпуснете примирено в пасивния капан на невъзможността за щастие или най-после да заплувате.
Ако сте харесали Делакур, вижте още и книгите на Антоан Лорен.