“24/7”, Джим Браун

Основните сюжетни елементи на “24/7” не блестят с оригиналност – е първата ми мисъл и първично сравнявам с “Игрите на глада” (Сюзан Колинс) и “Последен в мрака” (Александра Олива), където също участници в реалити игра се борят за оцеляването си. Обаче тук е моментът да отбележа, че книгата е от 2001 г. и предхожда останалите, което обезоръжава критиката за посредственост в сюжета.

Знаейки това, се пренасяме на злокобно място в Карибския регион, около което отдавна се носят легенди и слухове за смърт и болка.

“Островът стърчеше от морето като бенка върху идеално чистото лице на Дева Мария.

Остров Васа.”

Днес обаче островът е подчинен на технологията – из него са пръснати стотици камери за целите на нова мащабна реалити продукция – “все едно човечеството показва на Бог технологичен среден пръст”. Нищо, което предстои да се случи на острова, няма да остане скрито от зрителите. Участниците са пъстри – внимателно подбрани от екипа, така че да предоставят максимално добро зрелище, докато се борят за голяма награда от 2 милиона долара. А пътят към нея освен през вота на публиката, минава и през специално проектирани според индивидуалните страхове на участниците изпитания и капани. Уловката е, че алтернативата на победата… е смърт.

Толкова за сюжета – голяма част от удоволствието от книгата идва точно от обратите вътре. Джим Браун ви е подготвил изненади, които наистина се отличават с оригиналност и които ще ви накарат да изпитате пълно удовлетворение от по-голямата част от романа. Динамика, напрежение, интриги и загадки има в изобилие, книгата е едва 300 страници и авторът не ги хаби напразно, а спазва прилично темпо за трилър.

Джим Браун избира един главен герой, за когото да разкаже повече и към когото да “закачи” читателя, но и част от останалите участници също могат да “се похвалят” с достатъчно запомнящи се истории, макар да не се навлиза кой знае колко дълбоко в психологическите им характеристики. Текстът е увлекателен и богат на сравнения и метафори и обещава да ви пренесе на зловещия остров и да ви поддържа порядъчно напрегнати.

Последните петдесетина страници обаче отстъпват като качество – краят на историята е грубо съшит, а порядъчната логика отпреди това е нарушена. Финалът е твърде нагласен, невъзможен, а последните стъпки преди него карат читателя простичко да се запита “сериозно ли?”.  Въпреки това “24/7” е книга, която по-скоро бих препоръчала и която като цяло не ме остави разочарована – аз съм от читателите, които знаят, че съвършеният трилър просто не съществува, а този прочетох без дори да направя пауза между страниците. 🙂

 

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *