“Чернова” се оказа ужасно приятен трилър, в който авторът разгръща постепенно сюжета, но без да губи динамиката на действието, за да разкрие всички отговори едва в края. За мен четенето беше истинско удоволствие, тъй като Силвис наистина се е справил изключително успешно с предизвикателството, което стои пред жанров автор – да направи историята непредвидима и да успее да изненада читателя.
Въпреки това, историята стои на стабилните основи на някои характерни за жанра клишета. В романа си имаме типичния детектив – с остър нюх за престъпления и бърз ум, но с тежко и обременяващо минало, което е докарало живота му на ръба на алкохолизма, а кариерата му едва се крепи върху лошата му репутация. Сержант Демарко обаче си остава един от най-добрите детективи в Северозападна Пенсилвания, която е обхваната от зимен мрак и чиято сивота се превръща в идеален макабрен декор за престъпление.
А последното идва от най-неочакваната посока. Томас Хюстън е гордостта на родното си градче – прочут писател и уважаван университетски преподавател, на когото освен за професионалните успехи, лесно може да се завижда и за красивото и пълно с обич семейство. Но се оказва, че нещата никога не са такива, каквито изглеждат. Довчерашният герой сега е преследван убиец. Луд и въоръжен, Томас се крие в горите на близкото езеро. Навярно писателят е изгубил ума си – и е избил цялото си семейство с хладна жестокост.
Демарко лично познава Томас и подобно на останалите си съграждани, не може да повярва, че приятелят му е способен на подобен акт. Но дали съмнението е основателно или лудостта на писателя, неспособен да различни реалност от художествена фикция, е достатъчно основание за вина? Разберете, като разгърнете страниците на “Чернова”.
Мотивът, в който основният герой в романа е писател, е изключително приятен. Ако и на вас ви допада, може да погледнете още “Истината за случая “Хари Куебърт” от Жоел Дикер, както и “Хартиеното момиче” от Гийом Мюсо.