Четиво за седмицата: „Добрият късмет на момента“, Матю Куик

Това е книга за добротата въпреки ръбовете на съдбата, за самотата въпреки хората и за борбата въпреки болката. „Добрият късмет на момента“ затвори вратата на 2016 за мен с уверението, че нещата се случват тогава, когато им е времето и макар често „кога“ да не зависи от нас, „как“ да изберем да се случат е изцяло в контрола на нашите мисли.

Нищо не знаем. От нас зависи как да се отнасяме към онова, което се изпречва на пътя ни. Винаги имаме избор. Запомни го!“

Разказът е разгърнат в писма от Бартольмю Нийл, наближаващ четиридесетте мъж, който доскоро е живял с майка си, до Ричард Гиър, който се превръща в негов изповедник. Епистоларната форма прави историята лична, думите са искрени и полека разкриват съкровени чувства, които накрая хващат читателското сърце в стегнат капан. „Уважаеми господин Ричард Гиър“ започва Бартольмю и разказва за трудностите, с които се сблъсква, след като наскоро майка му се разболява и умира. Той е прекарал целия си живот с нея и след смъртта ѝ не знае как да се справи сам. Докато събира вещите ѝ, открива писмо от Ричард Гиър, касаещо бойкот на олимпийските игри в Пекин. Освен това през последните дни от живота си майка му го е наричала Ричард. За Бартольмю това е повече от ясен знак – съдбата му е свързана с тази на актьора, той може да намери себе си в изповедите си до него.

На Бартольмю му предстоят нестандартни приключения, след като е прекарал целия си живот у дома, в църквата и библиотеката. Компания му правят алкохолизиран свещеник, срамежлива библиотекарка, която героят ни нарича Книжното момиче, и нейният брат, който притежава изключително пъстър речник от нецензурни думи. Шантавите образи се разтварят в откачени събития – отвличания от извънземни, посещение до котешкия парламент, католицизъм. Корицата със своята минималистична и налудничава визия допълва историята, затваря посланието ѝ в красива рамка.

Въпреки че така представен, сюжетът може да ви се стори объркан, това е книга, която се чете изключително лесно и последователно. Фокусът ѝ не е върху динамиката на действието, а върху сложността на човешките взаимоотношения и пъстротата на характерите.

На вас правило ли ви е впечатление, че твърде често най-добрите хора на света не разполагат със сила, Ричард Гиър?“

Очевидно е, че главните герои са хора, които възприемат света по-различно от общоприетото, които водят свои вътрешни борби. Макар да изглежда, че в ума си са на друго място, те обитават един и същ свят с нас, останалите, и е силно вероятно да притежават умението да го направят много по-добър. Много често животът е нечестен и остър към аутсайдерите, но те притежават повече дух от онези, които се вписват стандартно. Наситена с позитивизъм и лишена от наивитет, книгата ще ви остави едновременно с надежда за най-доброто у хората и с тежест в сърцето, ако сте от емпатичните читатели.

А докато седях на леглото и си представях многото добри неща, които са се случили по света в замяна на ужасиите, сполетели мен и мама, започнах да разбирам защо мама вярваше в „добрия късмет на момента“. Вярата – или даже преструвката – ни помага да понесем онова, което ни се е случило, независимо дали е истина или не.

А кое е действителност? Не е ли отношението ни към случващото се?“

За топъл старт на годината – започнете я с тази прекрасна книга. Матю Куик ни дава учебник по доброта и човечност. Дава ни принадлежност към Вселената, към нещо по-голямо и важно от нас самите, което ще заличи малките злободневни нещастия, ще придаде смисъл, където ни липсва. Инструктира ни как да се спасим сами и къде да търсим утеха. И запомнете:

Нещо хубаво се случва – често на друг. И това е “добрият късмет на момента“. Трябва да вярваме в това. Трябва. Трябва. Трябва.“

One thought on “Четиво за седмицата: „Добрият късмет на момента“, Матю Куик

Коментирай