“Една лъжа е също като огъня (…). В началото трябваше да се раздухва и подхранва, но внимателно и нежно. (…) А после лъжите се разпалват и разпространяват, разрастват се и се нажежават, и вече няма нужда да им се добавят съчки. Но тогава вече не са твои лъжи. Имат си собствен живот и форма и вече не ги управляваш.”

Светът обича лъжата, в това спор няма. Затова истината е грозна, а лъжата – някак сладострастна. Последната е като плевел в човешкия ум, достатъчно е само едно нейно семенце да попадне в него, за да пусне лъжата своите корени, а клоните ѝ да погълнат действителността.

Фейт е умно момиче, което живее във време, когато “науката беше постановила, че жената не може да бъде умна… и че ако по някое чудо всъщност се окаже такава, то значи има много сериозен проблем”.  Младата девойка трябва непрекъснато да се бори с будния си ум и да потиска любопитството си към света, колкото и да се срамува от това поражение. Но освен тази, Фейт води и друга битка – за любовта и вниманието на своя баща, който не се интересува особено нито от нейните мисли, нито от нейните чувства. Той е уважаван естествоизпитател и Фейт благоговее пред образа му. Тя отчаяно се бори за неговото одобрение, въпреки че той продължава да я отхвърля.

При мистериозни обстоятелства обаче бащата умира, а Фейт е убедена, че истината за трагичния инцидент остава скрита. Тя решава сама да открие кой е виновникът за неговата смърт, но импровизираното ѝ разследване я води до изненадващи резултати. Сред вещите на баща си момичето открива информация за странен растителен екземпляр – дърво, което изгаря от светлината и се храни от лъжи. Колкото по-голяма е лъжата, толкова по-силно става растението. Изглежда Дървото на лъжите е било от огромна важност за бащата на момичето заради необичайните си плодове, които разкриват скрити истини на онзи, който ги изяде. Дървото на лъжите ражда плодовете на истината – ако това не е ирония, и Фейт е убедена, че то ще ѝ помогне да открие кой е убил баща ѝ.

С бързия си ум и вродена хитрост Фейт умее чудесно да се грижи за Дървото, защото е умела лъжкиня. Девойката започва да измисля все по-добри лъжи, които заразяват хората като вирус. Но дали ще успее да ги овладее, дали ще разкрие какво се е случило с баща ѝ – това са въпроси, които държат читателя на нокти, защото в книгата не липсват трилърови елементи и неочаквани обрати.

На сюжетните завои сякаш им липсва достатъчно обосновка, но въпреки това повествованието върви леко и приятно. Най-силната смислова линия в книгата е развитието на женските образи, които биват пренебрегвани и от науката, и от обществото, и от религията. Жените доказват, че това е несправедливо и се борят до края за своите възгледи, въпреки многобройните препятствия, които времето, в което са се родили, им поставя. Подчертан е и разтърсващият преход между необосновани вярвания и доказани научни твърдения, проследено е влиянието му върху обществото и “огромните пукнатини от съмнение, които бяха отворили под краката на хората научните открития”.

“Дървото на лъжите” показва, че ако плодовете на лъжата са истина, то тя ще горчи и унищожава.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *