“Къщата на езерното дъно”, Джош Малерман

Малерман е автор, чиито сюжети се разтапят във въображението на читателя. Познавате го от „Кутия за птици“ – постапокалиптичен роман, който обвива действителността в мрак и обрича хората на слепота, а човечеството трябва да затвори очи и да се довери на другите си сетива, ако иска да оцелее.

Харесвам специфичната атмосфера, която Малерман създава, напрежението, което се трупа между редовете и простора на въображението, който предоставя на четящия. Книгите му се загадъчни, мистериозни и тъмни, като увивни растения, чийто корен тръгва от написаното, но расте в ума и се храни от читателските хипотези.

„Къщата на езерното дъно“ носи същата мистика в себе си и макар да е предназначена за по-млада аудитория, стилът на автора е разпознаваем. Новелата е любовна история, предадена по много необичаен начин, който може би ще допадне и на скептичните, що се отнася до подобна тематика. Двама души стигат в този случай – основните (и почти единствени) персонажи са седемнайсетгодишните Джеймс и Амелия, които се влюбват един в друг. Но това не става лесно, а с типичните за тази възраст притеснения и неувереност. С кратки изречения с прост състав, които изграждат цялата новела, Малерман ни кани в ума на юношите и през цялото време успява да ни задържи там.

А те преживяват интересни моменти, като се започне още с необичайната им първа среща в кану, която прераства в мистериозно приключение. Двамата откриват тъмен тесен тунел край езерото, в което плават. Той ги извежда до друго по-малко и мътно езеро, което сякаш в скрито от света, тяхно интимно място. На дъното му има къща – под водата, голям обзаведен дом, който определено не бива да е там.

Един за за друг двамата са не по-малко загадъчни, отколкото е къщата на езерното дъно, чувствата, които се пораждат у тях, са непознати и плашещи. Но те са млади и смели, затова намират водолазна екипировка и решават да проучат откритието си – това е тяхната къща, колко пъти в живота на човек се открива такава възможност? Джеймс и Амелия изследват къщата, стая по стая под водата, и държат читателя на ръба на стола, давещ се в неизвестност. В тези елементи фантастиката преобладава – нещо се крие в дълбините и дебне натрапниците, нахлули в дома му. Едновременно с това двамата изследват и себе си, силното чувство на първото влюбване, което е толкова обсебващо, че ще ви пренесе лесно във вашите собствени спомени от първата любов, независимо дали са съвсем скорошни или дълбоко заровени.

Тук везните се накланят по начин, който за мен бе неблагоприятен от сюжетна гледна точка: любовните трепети превъзхождат многократно напрегнатите приключения, цялата мистерия сякаш е просто една метафора за любовта. Наистина – много добре изградена метафора, но все пак недостатъчна, за да отговори на общите ми очаквания към новелата, която може би ще бъде подобаващо оценена от читатели в съответната възраст, близка до тази на героите.

Да четеш Малерман в „Кутия за птици“ бе като разходка по свечеряване в усойна гора през есента, докато в „Къщата на езерното дъно“ очаквайте по-скоро пикник – несъмнено новелата предлага приятно прекарване, но не може да остане толкова дълбоко в ума на читателя, колкото предхождащият я роман успя.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *