Тази книга идва точно навремe. Не ми е присъщо да се наслаждавам на книги за социализма, тъй като темата винаги ме е оставяла в тягостно настроение, но в „Лагерът на леките жени” господстват гротеската и пародията, а не политическата пропаганда, затова с крива усмивка се потапям в четивото.
Антон Балаж разказва с намигване за трудов лагер в Словакия през 50-те години. „Социалните инженери” в лагера се опитват да превъзпитат „колектива” в духа на традиционните социалистически ценности. А в лагера е цветно – политически престъпници, странни типове, членове на Съвета за национална сигурност, коне и кучета. И сред всички тях 53 бивши проститутки, които трябва да се превърнат в порядъчни гражданки и около чиито трепети Балаж изгражда своето повествование. Авторът не съди жените за избора им на професия, а напротив – изгражда образи, които са приели животa такъв, какъвто е и не изпитват срам от мястото си в него.
Манда ненавиждаше мъжете, които се отнасят към жената като към товарна кобила, снизходявайки от време на време да я покрият. Никак не ги понасяше. Беше проститутка, но свободна, по-свободна от която и да е била госпожичка или фукла.
Жените идват от „Видрица”, кварталът за забавления в Братислава и повече от всичко искат да се върнат там, където са се чувствали добре. Читателят бавно опознава глупавичката, но добродушна Ерничка, хитрата Манда, масажистката Рия Амала и нейната необичайна любов към конете, мистериозната Вдовица, саркастичния лекар Зигмунд, надзирателите. Героите изграждат шарена картинка на една крива действителност, в която четящият бавно потъва, докато се чуди могат ли тези дами наистина да бъдат превъзпитани и да загърбят плътските удоволствия в името на социалистическите ценности. Лагерът трябва да превърне леките жени в порядъчни гражданки, да замени тежкия им живот със “светлото бъдеще”, а те така или иначе вече са “исторически трупове”. Добрата теория на превъзпитанието обаче ще се спъне в тези жени с характер.
Макар темата за лагерите за принудителен труд и изобщо за издевателствата на режима над хората да е тежка, романът е лек, сатирата му развеселява, а еротиката и политическата гротеска вървят неизменно от двете страни на наратива.
Сънува детето си. Вече бе голямо. Двете бяха част от щастливите редици. Само дето захарта още бе с купони.
“Лагерът на леките жени” показва абсурдите като част от действителността. Глупостта дебне отвсякъде и често се случва да победи, когато заблуди мнозинството. Остава ни надеждата, че макар да печели битки, няма да вземе войната. А междувременно Балаж ни напомня, че:
Това, което победителите най-много ненавиждат, е иронията.