Когато го анализираш, всяко важно нещо става незначително – както животът изглежда нищо пред смъртта. Умението се унищожава, не, стерилизира се от мисленето; дестилира се в познание. Да мислиш, то е да превърнеш умението в познание.

По подобен начин е неуловимо за дефиниране усещането да се чете “Пилето” от Уилям Уортън, произтичащо от умението на читателя да се плъзва между редовете и да позволи на съзнанието си да пърха между думите. Това е хвъркат роман, своебразна епитафия за свободата, която човекът отдавна и сякаш завинаги е изгубил, ако изобщо я е имал. “Пилето” е полет на ума, натоварен с тежестта на сърдечни болки.

Уортън рисува живота на двама младежи – практичния Ал и мечтателя Пилето. Ал ни разказва за своя приятел, който – дали от смелост или от лудост – преследва неуморимо желанието си да лети. Пилето обича канарчетата и летенето и въпреки неуместността на тези стремежи, той не се отказва от визията си за въздушен живот – свободен и лек. Упоритостта и всеотдайността, с които Пилето потъва в света на хвъркатите, омагьосват. Силата на неговата делюзия впечатлява със своята стремителност. Преклонение е онова, което обзема читателя, пред отдадеността и търпението на момчето в борбата за достигане на мечтания полет.

Но Пилето не само въжделее по лекотата на полета, неговата страст преминава зад физическите прегради на действителността – той мечтае да бъде птица, съкровена, пламенна мечта, която макар и в полето на лудостта, е еманация на свободата и простора.

“Без да разсъждава, птицата мигновено отхвърля всичко само с един безусловен мах на крилата. Заслужава си да пожертваш всичко, за да постигнеш това.”

Човекът, обитаващ кафеза на действителността, може само с възхищение да гледа към това през решетките на собствената си ограниченост.

Това е роман за любов, без да е романтичен, без да има жена в него. Но ми се ще да бях го прочела по-рано, защото той показва едно лице на обичта, което обичайно остава скрито за изкуството, да не говорим за човека. Любовта на момчето към една птичка е толкова красиво и честно описана, че есенцията на тези нежни чувства прониква до дълбините на сърцето, където са скрити онези сакрални чувства, които се случват за кратко, но раните от тях остават завинаги. “Пилето” обяснява що е любов и това е едно от най-честните откровения, които литературата познава. Не знам дали заради своята абсурдност или пък вследствие на невъзможността за случване, дали защото е обречена или е плод на лудост, но Уортън успява да я опише – любовта – такава, каквато рядко познаваме, но отчаяно искаме. Такава, каквато е, а не каквато изглежда.

“Пилето” ще ви се стори познат, защото се докосва до болезнените ръбове на порастването – същите онези, на които се пукат балоните наивност и надежда на детството. Порастването реже крилете на детските копнежи с ножиците на реалността. И ако това е пътят – детски полет и неизбежното падение – желанието на героя да бъде птица, за да не бъде човек, придобива смисъл и яснота. Нежността и силата на неговите копнежи се сблъскват с отчаянието и болката на тяхната невъзможност. Контраст, който подчертава колко нефункционална е действителността.

“Пол, възраст, раса, всички тия глупости разделят хората един от друг. Надпреварата е единственото, което ни свързва. Но случи ли се да победиш някого, после се чувстваш още по-самотен.”

Като антипод на тези изящни чувства, на които Пилето е носител и които са неуловими за мнозина, към края на книгата ни застигат сцени от Втората световна война, която двамата младежи преживяват. Тяхната бруталност изпъква на фона на отметнатите страници, изписани с птичи песни и детайли за канарчетата и красотата на техния полет. Бойното поле води двамата приятели в психиатрична клиника. Защото когато войната те застигне, дори небето не може да предложи спасение. И ако такава жестока, грозна, безумна действителност е продукт на онези, които смятаме за “нормални”, то може би е време да преоценим представите си за лудост.

“Пилето” е книга, за която трудно се пише. От онези, които не се четат, а се чувстват. А синтезът на мисли, родени от силни емоции, е мъчен процес. Но такъв е и животът като цяло.  Въпреки всичко – важен е полетът преди падането.

Вижте трейлъра на книгата във видеото, както и други ревюта в Книголандия, Книжно.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *