Тезиси върху чудовищата, Чайна Миевил

1.

Историята на всички досегашни общества е история на чудовища. Хомо сапиенс е създател на чудовищата, те са сънят на разума му. Те не са патологии, a симптоми, диагнози, величия, игри и ужаси.

2.

Да се настоява, че елемент от чудовищността е невъзможното и фантастичното е sine qua non[1], не е просто нърдски копнеж (макар и да е това също). Чудовищата трябва да бъдат същества, формирани и съчленени от непознаваемото,  злата божественост. Чудовището е соматизирана сублимация[2], пратеник на пагубна божествена сила[3]. Телеологията[4] на чудовищната същност е божествеността.

3.

В чудовищното тяло има уравновесяваща тенденция. Очевидно е в изчерпателните таксономии и заповедта на Чудовищния Покемон наръчник: „да ги хванем всички“. В Холивуд фетишизират „Монстър шотовете.[5]“ Нещо, толкова неуловимо за категориите, провокира – и се предава на – ненаситното желание за специфичност, за разчет на неговото невъзможно тяло, за генеaлогия[6], за илюстрация. Образецът е телеологията на чудовищната същност.

4.

Духовете не са чудовища.

5.

Посочвано е, често и безкрайно, че думата „чудовище[7]“ споделя корените си с „monstrum,” “monstrare,” “monere” – “това, което учи“, „да покаже,“ „да предупреди.“ Това е истина, но вече без никаква полза, ако изобщо някога е имала такава.

6.

Епохите бълват чудовищата, от които се нуждаят. Историята може да бъде написана с чудовища, и във тях. Ние преживяваме съвпадането на определени върколаци и оголения от кризата феодализъм, на Ктулу и разкъсващата се модерност, на създанията направени от Франкенщайн и Моро и променливия смут на Просвещението, на вампирите и монотонността на всекидневието, на зомбита и мумии и извънземни и гoлеми/роботи/часовникови конструкти и собствените им тревоги. Също така в момента преминаваме през безкрайните промени на  чудовищните микроби и антигени към създаването на новите ни рани. Всичките ни моменти са чудовищни моменти.

7.

Чудовищата изискват декодиране, но за да бъде заслужена собствената им чудовищност, те избягват крайната капитулация на това искане. Чудовищата значат нещо, и/но те означават всичко, и/но самите те са нередуцируеми. Те са твърде конкретно зъбати, люспести и огнедишащи, от друга страна, са твърде входоподобни, многозначни, плодовити, отричащи затварянето, но също така и едва значими, оставени да означават само едно нещо.

Всяко страшилище, на което може да се направи пълен разбор, никога не е било чудовище, а носещ-гумена-маска Скуби Ду злодей, семиотична баналност в нелепа дегизировка. Разрешение без проблем.

8.

Симпатията ни към чудовищата е прословута. Скърбим за Кинг Конг и Съществото от Черната лагуна, без значение какво са извършили. Желаем успех на Луцифер и скърбим за Грендел[8].

Следа от скептицизъм е, че възжелаваме[9] редът, лежащ зад сълзите си за неговите антагонисти, за нашата тревожна съпричастност към нашествениците в хротгаровата[10] тронна зала.

9.

Такава симпатия за чудовищата е познат фактор, малък проблем, дребно усложнение за тези, които реагирайки скучновато, разгръщат обвиненията си в чудовищност срещу определени социални врагове.

10.

Когато същите тези сили, които очудовищностяват техните изкупителни жертви, достигат повратна точна, критична маса, политически гняв, те рязко и с побойническо перчене  очудовищностяват себе си. Реагирайки, тези щурмани прегръщат собствената си чудовищност. (От тази инвестиция се появи, например, нацистката програма „Върколак.“) Тези са далеч по ужасяващи от всяко чудовище, но независимо от собственото им самовъзвеличаване не са чудовища.

11.

Виждането, че Ние Сме Виждали Истински Чудовища и Ние Сме Тях не е нито откровение, нито е умно, нито интересно, нито истина. Това е предателство към чудовищността и на човечността.

Автор: Чайна Миевил

Превод: Светломир Здравков

 

[1] Условие, без което не може.

[2] Въплътена подсъзнателност.

[3]От гръцкото πλήρωμα (плерома), използвано в християнските теологически текстове за означаване на тоталността на божествените сили.

[4]  От гръцкото τέλος: предназначение, край, цел.

[5] Коктейли с енергийната напитка Monster. Игра на думи: shot като чашка и като изстрел.

[6] Създаване на родословно дърво.

[7] От Monster на английски.

[8] Чудовището от Беулф.

[9] desideratum

[10] Хрогтар. Легендарният датски крал от поемата за Беулф.

 

Не пропускайте и ревюто ни за “Градът и градът” от Чайна Миевил.

One thought on “Тезиси върху чудовищата, Чайна Миевил

  • June 5, 2017 at 2:48 pm
    Permalink

    Тренировка на азбуката ли си правиш?

    Reply

Коментирай