Декември е топъл месец, въпреки студа навън. Има нещо специално в Дядо Коледа, когато го свалиш от рекламите, и в зимните празници, като им отнемеш популизма, и то може бъде сведено до обяснението, което ни даваше началната ни учителка, когато трябваше да ни въведе в реалността и да разграничи измисленото от действителността:
„Дядо Коледа е доброто във всеки от нас.”
Повтарях си тази простичка дефиниция през годините, съпровождащи юношеството ми, всеки път, когато се налагаше да разделям с илюзиите си, защото човек трябва да намери начин да съхрани онези късчета недействителност, които ще му помогнат да запази детето в себе си и да се чувства уютно в света. „Странните талисмани на Артър Пепър” прави точно това – това е невъзможна, опростена, дори наивна история, която обаче смирява неспокойния, трескав ум. Фейдра Патрик подарява книга, която може да стопли по-сантименталните сърца.
Артър Пепър е почти на седемдесет, трудно му е „да си спомни кога беше престанал да е млад и бе станал стар”, но докато изследва миналото си, търсейки този неясен граничен момент, той ще разбере, че старостта е качество на материята, не на духа.
Артър се е превърнал в мрачно парче от пъзела на ежедневието си: колосите на рутината са това, което крепи самотното му съществуване след смъртта на обичната му съпруга Мириам. Но запазването на ежедневните им навици само подчертава нейното отсъствие и задълбочава болката. Артър е сам – няма приятели, отдалечил се е от децата си, които дори не са присъствали на погребението на майка си – и изглежда, че е свикнал и приел това.
Повратният момент в историята настъпва, когато Артър открива гривна с осем талисмана, скрита сред нещата на покойната му съпруга. Те са изградили живота си заедно, били са щастливи, но тя никога не е споменавала гривната, скрита грижливо в един ботуш. Всеки от осемте талисмана носи своя история, която Артър не знае. Заедно талисманите изграждат историята за живота на Мириам преди да срещне Артър, история, по чиито разклонения той ще трябва да се спусне, за да опознае повторно жена си. Смръщеното старче се оказва въвлечено в приключение, което ще го отведе до Индия, Лондон и Париж и ще му поднесе безброй изненади както за съпругата му, така и за собствения му характер.
„Странните талисмани на Артър Пепър” е далеч от емоционалната наситеност и красота на „Човек на име Уве”, макар и сходните сюжетни елементи. Въпреки това послевкусът на романа наподобява приятно този, който остава след среща с Бакман, а читателят остава потънал в кротко усещане за топлина, уют, празници и обич.