Маркъс Голдман, героят от „Истината за случая Хари Куебърт”, когото обикнахме, се завръща, за да ни разкаже историята на своето детство, разкъсано между двата клона на рода – Голдман от Монтклеър и Голдман от Балтимор. Романите на Дикер са пъзели, в които читателят първоначално се губи, защото в тях са скрити няколко истории с криволичещи между минало и настояще сюжети, но щом веднъж сглоби картината, неизбежно пада жертва на талантливия автор и с нетърпение очаква момента на изгубване сред страниците на следващата му книга.
Двете семейства от клана Голдман имат своите отличителни характеристики – Монтклеърови са представители на средната класа, докато Балтиморови са богаташи, които живеят в разкош. Маркъс е от Монтклеър, но обожава братовчедите си от Балтимор – Уди и Хилел, като родни братя. По отделно те са просто обикновени момчета, но заедно са Бандата на Голдман и никоя мечта не е недостижима за тях. Но какво ще стане с тяхното приятелство, когато момчетата се превърнат в мъже? Маркъс ни допуска в спомените си, разказва историята на живота си от ранно детство до настоящия момент, бавно, детайлно, без да прибързва. Подробностите се разкриват така както светът се открива за едно подрастващо момче. Юношата Маркъс се отърсва от детските си заблуди, докато реалността си проправя път, за да изчисти мислите му от краските на младежките възприятия и прибързани изводи. Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат, а категорията „достатъчно” е твърде изменчива и непостоянна.
Ядрото на повествованието е Драмата – събитие, забулено в мистерия, но със страховит ефект върху живота на двете семейства. Времето в книгата се измерва спрямо момента на случване на Драмата; нейното приближаване изпълва фабулата с напрежение, нейната неизбежност гнети читателя. Физически историята се помества между 1989 и 2012, период, достатъчен за четящия да опознае героите, полярността на техните постъпки, да се чуди харесва ли ги или не, да ги съди и оправдава, да ги възприеме като истински, защото образите им са наистина пълнокръвни.
Естествено, има момиче, „диамантът” на раздора в Бандата – красивата Александра, в която момчетата нямат друг избор освен да се влюбят. Освен в миналото нейният образ присъства и в настоящето, но любовната история с нея сякаш не е съвсем доизпипана, не може да докосне читателската душа със същата сила, с която го правят останалите междучовешки взаимоотношения, които Дикер изгражда.
„Книга за Балтиморови” е прекрасна, не може да надмине „Хари Куебърт”, но носи удоволствие, на което си струва да се отдадете, и послание, което не бива да подценявате. Без съмнение, Дикер лесно може да се превърне в един от любимите ви съвременни писатели.
Още в Аз чета, Книголандия и Площад Славейков.