“мляко и мед”, рупи каур

Рупи Каур плени сърцата на много от приятелите ми, преди да се престраша да се запозная с думите ѝ. Стиховете ѝ докоснаха душите на мнозина, затова оставих магията им да се случи и на моята.

“мляко и мед” е разделена на четири тематични части – “нараняването”, “обичането”, “счупването” и “изцеляването”. Всяка част разказва жената със свой собствен отчетлив глас. Усетих силно разликата в чувствата и посланията, а четенето се превърна в емоционално пътуване.

Започваме с нанасянето на раните – онези, които оставят белези по чистото младежко съзнание. Рупи Каур ни показва как се отварят – когато стъклото на аквариума, който си обитавал като дете, се счупи, а парчетата се забиват в меката кожа, докато тичаш навън. Меланхолията и тъгата в стиховете тук силно ми напомни усещането от четенето на “Втора кожа” на Катерина Стойкова, но в по-мек вариант, по-малко ядосан. За мен това е най-силната част от книгата, която сякаш напълни тялото ми с пясък и после го хвърли във водата.

всеки път когато
кажеш на дъщеря си
че ѝ крещиш
защото я обичаш
я учиш да бърка
гнева и добрината
което звучи като добра идея
докато тя не порасне и не започне да
вярва на мъжете които я нараняват
защото ѝ приличт толкова
на теб

към бащите с дъщери

Болката, разочарованието, насилието отглеждат травми, които остават с нас: “трепвам когато ме докосваш/ страхувам се че е той”. Въпросът е трябва ли да ги излекуваме, за да можем да обичаме, или самото обичане ще накара сянката им да избледнее?

В “обичане” се срещат майчината любов, романтичната любов и любовта към себе си, а към края сякаш остава само помитаща страст. От стиховете прозира копнеж, отчаяна нужда за обич, но моментът на събуждане на страстта и плътта е ясно разграничен. Страниците натежават като клепките на любовник, за да се “скъсат” (както често става в живота) в третата част – “счупване”.

реки потичат от устата ми
сълзи които очите ми не могат да износят

Парчетата от разбитото сърце се разпръскват като шрапнел и те измъчват отвътре. Мъчително е да ги извадиш едно по едно от себе си, но е необходимо, за да останеш цяла. Защото тогава се случва “изцеляването” – когато те разпилеят, но успееш да се събереш обратно в себе си, разбираш, че не ти е нужен друг, за да те спаси, не ти е нужен друг, за да те валидира.

ако не си достатъчна на себе си
никога няма да бъдеш
достатъчна за някой друг

“мляко и мед” има по-голямо социално значение, отколкото, струва ми се, ви предадох в предходните редове. Рупи Каур рисува портрет на съвременната жена с всичките ѝ рани и болки, мечти и борби, и го прави в динамика – как се променя, как израства, как отказва да се примири. Нарушава табутата и ни дава гола поезия за травмата от насилието, за овладяването на сексуалността, за чудото на обичането и опустошението след разочарованието. Оставя ни с посланието, че жените трябва да обичаме себе си и да си помагаме една на друга.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *