“Момичето от Бруклин”, Гийом Мюсо

Наскоро случайно попаднах на “Хартиеното момиче” и това беше първата ми среща с Гийом Мюсо, който се оказа автор с голяма библиография и много фенове. Първото негово заглавие, озовало се в нетърпеливите ми читателски ръце, ме остави с противоречиви чувства, затова реших окончателно да изясня отношенията си с него с “Момичето от Бруклин”.

“Момичето от Бруклин” е неангажиращо четиво, с което може да споделите свободното си време и да се отпуснете. Историята ще ви погълне, макар че на места е прекалено удължена и разтеглена – би могла да се помести в по-малък обем. Рафаел Бартелеми е автор на криминални романи и самотен баща на двегодишния си син. Неочаквано среща Ана – млада лекарка, в която се влюбва безумно. Но техният happilly ever after финал рязко се отменя няколко седмици преди сватбата им, когато Ана споделя с Рафаел ужасна и грозна тайна от своето минало. Тя му показва зловеща снимка на три овъглени трупа и мистериозно споделя “Аз направих това.” От този момент животът на Рафаел рязко се променя – и от автор на трилъри, той се превръща в главен герой…

Бих определила книгите на Мюсо като увлекателни трилъри, които биха допаднали предимно на женската публика. В прозиведенията му определено има динамика, сюжетни изненади и психологически елементи, които придават добър вкус и звършеност на трилъра. Чудесен избор са, ако сте фенове на жанра, но искате да го разнообразите с щипка романтика – между страниците му класическия трилър влиза в симбиоза с любовния роман, като резултатът е приятен, без да е необикновен.

Въпреки че не съм разочарована от книгите му, Гийом Мюсо не успя да ме впечатли наистина и двата пъти. Историите, които разказва са интересни и цветни, но някак твърде наивни. Георите също са добре изградени (за жанра, на който са представители), но не достатъчно, че съдбата им да ме ангажира емоционално. Хубави сюжети, които обаче ме оставиха безразлична.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *