Празник с книгите на “Colibri”

Tова е нашата селекция от заглавия на “Colibri”, с които да отпразнувате Деня на будителите и които издателството предлага с 30% намаление на 1 ноември.

1.”Истината за случая „Хари Куебърт“, Жоел Дикер

%d0%b8%d0%b7%d1%82%d0%b5%d0%b3%d0%bb%d0%b5%d0%bd-%d1%84%d0%b0%d0%b9%d0%bbМаркъс Голдман е млад писател, който след блестящия си първи роман, е изпаднал в творческа криза, заради невъзможността си да напише втори. Междувременно неговият приятел и преповадател Хари Куебърт, на когото Маркъс се възхищава, е обвинен в убийството на петнайсетгодишната Нора, с която се оказва, че е имал тайна връзка. Хари е уважаван писател и Маркъс, убеден в неговата невиност, решава да проведе собствено разследване и да разкрие мистерията около своя приятел. Историите се вплитат една в друга нежно, плавно и помитат читателя като лавина.

Това безспорно е един от най-прекрасните съвремени романи и заслужава вашето пълно внимание.

2. “Поправките“, Джонатан Франзен

Джонатан Франзен ни imeпотапя в американските реалии, такива, каквито са малко преди спукването на балона на икономически подем при Клинтън. Инид и Алфред Ламбърт са типичното американско семейство. Животът им отвън, в целостта на общия поглед, е по-хубав отколкото в детайл. Романът е саркастичен и остроумен, доближава се премерено до ръбовете на трагедията, без обаче да ги докосва. Фабулата е детайлно разгърната, което я прави плашещо истинска, страховито близка и възможна.   Франзен разкрива с поразителна точност порядките на съвременното общество, оставя го голо и уязвимо, изправено пред демоните на собствените си недостатъци и фалшиви илюзии, а читателят няма друг избор, освен да се взира стреснато в (не)поправимото.

3. “Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна”, Юнас Юнасон

100godstarec3Невероятно забавна книга, наситена с умел и фин сарказъм и дебелашка ирония, която ще зашие усмивка на лицата ви.

Алан Карлсон е в старчески дом, където тихо и кратко трябва да посрещне заника на своя живот. На стотния си рожден ден обаче той решава да избяга през прозореца, защото не може да понесе тържественото честване на юбилея. Неочакваното му бягство се разгръща в невероятно приключение след спонтанната кражба на куфар, притежаван от престъпна организация. Съдбата го среща с цветни персонажи, които се превръщат в негови приятели. Но освен забавното настояще, Алан има колоритни спомени, в които се среща с най-важните политически фигури на света и оказва влияние върху исторически свеотвни събития.

4. “Покани ме вляза”, Йон Айвиде Линдквист

Това е роман за вампири, който ще накара кожата150625_b ви да настръхне, докато четете. Ужасяваща история, която няма нищо общо с популярните напоследък трактовки на митовете за вампири. Едновременно с това книгата съдържа трогателна истина за приятелството и доверието, за самотата и спасението.

Оскар е плахо и подтиснато момче, който живее с майка си и отчаяно мечтае за отсъстващия си баща. Оскар е тормозен и преследван от съучениците си и макар че е вече на дванайсет, още се напишква, когато го е страх. Ели е момиче, което се настанява в съседство. Ели е странна и се оказва, че е вампир, обречен да остане в тялото на дете завинаги. Двамата са събрани в необичайно приятелство…

5. “Булчинска рокля”/ “Алекс”, Пиер Льометр

Льометр безспорно умее да пише психотрилъри, които да ви изправят косите. Ако харесвате жанра, не бива да пропускате този автор. Книгите му са с нестандартен сюжет, стилът му е увлекателен, а историите успяват да влязат под кожата на читателя. Персонажите са сложни, разкриват се бавно, едновременно добри и лоши, жертви и насилници, които ни плашат и на които съчувстваме.

Почитателите на жанова литература ще се насладят и на “Бавната смърт на Лусиана Б.” от Гийермо Мартинес, малко и елегантно написано четиво, което подлага действителността на съмение и увлича читателя в мистериозно приключение.

6. “Безсмъртие”, Милан Кундера

bezsmur3

“Дамата трябва да беше на шейсет-шейсет и пет години. Гледах я, изтегнат на един шезлонг срещу басейна в гимнастическия клуб, разположен на последния етаж на модерна сграда, от чиито огромни прозорци се вижда цял Париж. Чаках професор Авенарий, с когото от време на време се срещахме тук и разговаряхме за едно друго. Но професор Авенарий се бавеше и аз гледах дамата – сама в басейна, потопена до кръста, тя не сваляше очи от младия инструктор по анцуг, който, изправен над нея, й даваше урок по плуване. Вслушвайки се в напътствията му, тя опря ръце на ръба на басейна и започна усърдно да вдишва и издишва. Правеше това сериозно и прилежно. Създаваше се впечатлението, че от дълбините на водата се разнася гласът на стар парен локомотив. (Днес този идиличен глас е вече забравен и бих могъл да го опиша на онези, които не са го чували, само ако го сравня с дъха на възрастна дама, вдишваща и издишваща на ръба на басейн.) Гледах я, напълно запленен. Бях завладян от сърцераздирателния комизъм на ситуацията (инструкторът също го долавяше и крайчетата на устните му потръпваха), но някой ми каза нещо и отвлече вниманието ми. Малко след това, когато поисках да подновя наблюдението си, урокът беше приключил. Тя вървеше покрай басейна по бански и когато се отдалечи на четири-пет метра от инструктора, се обърна, усмихна се и му махна с ръка. Сърцето ми се сви. Усмивката, жестът бяха на двайсетгодишна жена! Ръката й бе политнала с прелестна лекота. Сякаш ей така, на игра, бе хвърлила на любовника си многоцветен балон. Усмивката и жестът пазеха чара, който лицето и тялото вече не притежаваха. Това бе красотата на жест, удавена в некрасотата на тялото… Почувствах се странно развълнуван. И в съзнанието ми се появи името Агнес. Никога не бях познавал жена, наречена Агнес.”

 

Коментирай