Списък с книжни желания

Като един прилежен читател през декември и аз отивам към НДК въоръжена със списък със заглавия. Ето съвсем накратко какво съм набелязала тази зима в следващите редове, а ако вие още допълвате книжните си желания, можете да погледнете панаирните ми препоръки тук.

1. “Лабиринтът на духовете”, Карлос Руис Сафон (“Изток-Запад”)

Това ще бъде първата ми покупка, щом премина през вратите на НДК. И няма как иначе – с нетърпеливо очакване посрещнах издаването на тази книга, а сигурна съм и всички останали фенове на Сафон. Щом читателят стъпи веднъж в Гробището на забравените книги, иска да се върне там отново. Сафон е магьосник, а ако още не го знаете, веднага ви препоръчвам да посегнете към “Сянката на вятъра” – първата книга от поредицата за Гробището на забравените книги.

Ако пък предпочитате по-малко обемен старт – романът му за юноши “Марина” също е чудесен, ще го обикнете, независимо от възрастта ви.

2. “Германия, мръсна приказка” и „Балада за Георг Хених“, Виктор Пасков (“Сиела”)

Няма защо да ви убеждавам в литературната стойност на тези две книги. Аз ще запълня пропуска в библиотеката си и ще си ги подаря за Коледа. А тук ще оставя думите на Димитър Стоянович:

“Плът, пот, дрога, алкохол, прах, страх. Дух, светлина, музика, талант, надежда в безнадеждността. Германия, мръсна приказка е отвъднационалният български роман, който попива в кожата и нахлува в ноздрите, стича се по бедрата и кара зъбите да тракат в поразяващо реалистичния разрез на изгубеното поколение от края на 60-те, в което съвременността се оглежда с така плашеща лекота.

Има хора, които са чели Германия, мръсна приказка, и такива, на които им предстои да я прочетат. За останалите не си струва да се говори.”

3. “Хубостта е рана”, Ека Курняван (“Колибри”)

“Хубостта е рана”  ще ме разходи из индонезийската история с чувство за хумор, докато паралелно проследява семейната сага на една проститутка.  Звучи като шантава книга, а авторът сам казва, че всяка история вътре е “едновременно и вярна, и невярна“.

Прочетох прекрасни препоръки за романа, така че пристъпвам към него с високи очаквания. И скоро очаквайте ревю.

3. “Ти и котките следобед”, Николай Милчев (“Инфодар”)

Олеле! Николай Милчев е прекрасен поет и изпитах страхотна радост и лека еуфория, че ще мога да намеря книгата му “Ти и котките следобед. 26 стихотворения от любов” на панаира. Едни такива вълшебни ги пише стиховете, малко шантави, въздушни и безкрайно нежни. Неговата поезия разказва истории, в които искаш да бъдеш герой.

Когато ме видя за първи път, ми каза: 
„Ти си дойде”.
Когато те видях за първи път, ти казах: 
„Само с тебе съм някъде.”

И забравих да те попитам 
на коя улица и адрес живеем в това стихотворение… 

4. “Милениум. Мъжът, който търсеше сянката си”, Давид Лагеркранс (“Колибри”)

Да си призная честно, Давид Лагеркранс не ми се нрави толкова, колкото Стиг Ларшон. Обаче книгите за издателство “Милениум” са от любимите ми криминални поредици и въпреки лекото си разочарование от “Онова, което не ме убива”, ще рискувам да си позволя още една среща с Лисбет Саландер и Микаел Блумквист.

5. “Хартиеното момиче”, Гийом Мюсо (“Изток-Запад”)

Това е едно малко по-старо заглавие (2012 г.), на което се натъкнах едва сега – случайно, сред другите книги в библиотеките на гаджето – но веднага привлече вниманието ми. Роман, в който един писател увековечава любовта си с едно момиче. Ако решите да псоледвате препоръката ми за тази книга, се надявам да я откриете на панаира.

6. ” Сделката на живота ти”, Фредрик Бакман (“Сиела”)

Бакман като че ли няма да излезе преди края на панаира, макар че кой знае дали от “Сиела” няма да ни изненадат. Все пак аз съм фен от “Човек на име Уве” насам и с удоволствие ще се насладя и на този кратък зимен разказ по време на празниците.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *