Тръгни си с любов от Панаира на книгата

Декември. Пухкав сняг и мразовита свежест. Дебели палта и меки шалове. По това време на годината обаче нищо не стопля така, както любовта. Затова ви предлагам няколко заглавия, които можете да вземете от Панаира на книгата тази година и които ще разтопят снежинките в периферията на душата. Подарете си топлина тази зима или покажете на някого, когото обичате, какво значи за вас по най-хубавия начин – с книга. Селекцията ми от препоръки се обединява тематично около любовта във всичките ѝ форми – страстна, интимна, нежна, поетична, невъзможна, и във всичките ѝ и посоки – към любовника, към приятелите, към семейството, към красотата и живота изобщо.

“Папагалите от площад Арецо”, Е.-Е.Шмит (Издателство “Леге Артис”, щанд #422)

Това е палитра от любовни истории, която ще ви предизвика да нарисувате своя дефиниция за любовта. В романа няма да откриете класическа любовна история, а матрица, изградена от необичайни любовни случвания. Шмит не дава формули за обичане, а напротив – съблича всички предубеждения и скрупули към любовта, демитологизира я, но без да я лишава съвсем от романтика. И когато я видим такава – гола, откровена, плътска, малко мръсна, малко тъжна, ни предизвиква „Докажете ми, че любовта не съществува”, докажете, че това не е любов.

Много любов има и в цикъла от шест книги “Кръговрат на незримото” (“Леге Артис”), който ще допадне на по-философски настроените читатели и на онези с по-чувствителни души  – любов към хората по принцип, към живота и доброто. Основните персонажи във всяка от книгите са деца, а обединяващата тема е религията. Освен философия, в тях ще откриете много хуманизъм, надежда и чистота, дори да сте с атеистични възгледи.

А докато сте на щанда, разгледайте също и книгите на Ромен Гари, в които човек може да се удави от любов.

“Жената с червеното тефтерче”, Антоан Лорен (“Факел eкспрес”, щанд #449)

Кратък, но трогателен роман, който очертава онази граница между възможното и невъзможното в делничната реалност, до която всички почти се доближават, но мнозина се страхуват да преминат. Тази книга е лекарство за онези моменти, в които “противоречието “идеално-реално” става огромно“. Когато мечтата си е отишла миг преди да се сбъдне.

А Лорен дава надежда, че човек може да обича така, както мечтае.

Още за мечтите и за обичта, украсени с малко хумор, на същия щанд може да намерите в “Елегантността на таралежа” от Мюриел Барбери.

 

“Какво поглеждаш най-напред”, Грегоар Делакур (“Факел eкспрес”, щанд #449)

В деня, в който ние се срещаме с основния мъжки образ в книгата, той среща Скарлет Йохансон. Красавицата просто се появява на вратата на нашия герой, въплътила в себе си съвършенството и изкушението; една жива мечта почуква на вратата му, за да промени живота му, както винаги става, когато едно момче се влюби в момиче. Отвъд нейното красиво лице и точно поради него ще се разгърнат противоречивите философии на мъжа за естеството на неговите представи за жената, от първичните, които по своята същност са само факти, чието обяснение е излишно, до по-сложните, в които водещ е копнежът на духа, а не капризите на тялото.

Гореща препоръка още и за “Списъкът с моите желания” и “Писателят в семейството” от същия автор.

“Игра и забава”, Джеймс Солтър (“Лабиринт”, щанд #108)

География на младата любов, на буйната страст, на убийствената ревност, на еротичните въздишки. Джеймс Солтър разказва за изгаряща похот, която обсебва телата, но и за нежна обич, която живее от копнежи и тайни желания. Дали последната може да съществува само във въображението, дали сбъдването на “мечтата” не изтрива магията ѝ? Може ли похотта да се превърне в любов? Поне в книгите, ако не в живота…

 

Гам”, Ерих Мария Ремарк (“Сиела”, щанд #107)

„Гам” е роман на вълненията, пълен с любов и екзотика. Сюжетната линия е крехка конструкция, скелет, върху който живеят множество философски разсъждения. Размислите на Ремарк върху любовта, страстта, партньорството се преплитат с тези за живота и смъртта. Авторът ги конфронтира и единява във философски танц с неравномерно темпо. А лицето на това необичайно, нестабилно „тяло” е лице на жена: Гам.

Не бива да пропускате и Нощ в Лисабон (“Фама”, щанд #107), в която Ремарк предлага интересна трактовка на понятията за справедливост (“Днешните правила повеляват да се взема от живота колкото се може повече. А как ще го направиш, това си е лично твоя работа.”)свобода (“Свободен е само този, който е загубил всичко, заради което си струва да се живее.”) и любов:

В любовта винаги питаме прекалено и когато се заемем истински да узнаем отговорите, тя скоро свършва.

А докато сте на щанда на “Сиела” и търсите любовна история, не забравяйте за Аз още броя дните” от Георги Бърдаров – много мъка има в тази книга, но и много обич.

„Ето така я губиш”, Джуно Диас

Загубата има много лица – а Джуно Диас  с майсторски замах картографира в сборника си онези, които е познал. Макар и привидно фокусът да е върху любовта и изневярата, между редовете прозира повече: защото освен обич, човекът може да изгуби родина, дом, принадлежност, семейство и дори себе си, а „средата повлича надолу краищата”. „Ето така я губиш” крие океан от липси зад местоимението „я”. Ако познаваме всичко, което може да бъде изгубено, може би ще сме по-щастливи с онова, което имаме.

“В очакване на Боджангълс”, Оливие Бурдо (“Колибри”, щанд #314)

Прекрасна история за лудостта и любовта, които, няма какво да се лъжем, винаги вървят ръка за ръка. Разказва за това как точно трябва да се обича една жена. И както при всяка любов сълзите са ту от радост, ту от мъка. Но има и нещо отвъд този смисъл – това най-вече е разказ за щастието, за топлината в семейството. Толстой казва, че “Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему.”, но Оливие  Бурдо обръща тази максима наопаки – тъгата винаги е черна, но щастието – о, щастието има милион цветове.

„Татко“, Уилям Уортън (“Сиела”, щанд #107)

В „Татко“ Уортън излага методично пластовете чувства, които живеят в рамките на семейните отношения и които ще се сторят толкова близки на читателя, така познати. Семейството е онова, от което не можеш да избягаш, без да оставиш сърцето си по пътя, такава е цената обикновено. Хората, които обичаш, без да се налага да харесваш. И които цял живот се учиш как да разбереш.

Още за отношенията в семейството, но в доста по-лек и забавен стил, „Ние“ от Дейвид Никълс  (“Ера”, щанд #331) е спокойна, хубава книга, от семеен тип, с приятен финал, която ме остави изненадана и порядъчно впечатлена. Препоръчвам срещу лошото време навън, а и вътре в душата.

За любовта в семейството научаваме много и от нестандартната история в “Напълно изгубили себе си” от Карън Джой Фаулър (“Софтпрес”, щанд #115).

“Стая”, Ема Донахю (“Милениум”, щанд #101)

И нещо, макар и не класическо, за феновете на трилъра. “Стая” съдържа в себе си две основни концептуални линии. Едната разкрива силната връзка между майка и дете и всеобхватните – и понякога изненадващи – измерения на майчинството и любовта. Тази тема е силно застъпена, но без да е украсена със сантименталност – предадена е през детски поглед, който приема майчината обич и грижа за нещо присъщо, вечно, което винаги е било там. Загатнати са и моментите на отхвърляне, на отчужденост, защото майката – макар и бидейки такава, все пак остава отделна личност. Втората линия се простира върху темата за насилието и посегателството върху личността. Отново предадена от гледната точка на дете, тя е лишена от бруталност и жестокост в описанието си.

Препоръчвам на онези, които имат потребност да надникнат през прозорчето на своята собствена стая.

“Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената”, Бенджамин Алире Саенц (“Deja Book”, щанд #107)

“Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената” прегръща с мечтания за синьо лято, носи спомена за младежка свобода и необятен простор… и обещава обич. Историята ни говори за приятелството, за любовта, за принадлежността и различието, за красотата на човека. В тази книга има космос, но такъв, който се шири вътре в човека. Разбираме, че откритите отговори носят радост, но понякога Вселената е прекрасна тъкмо защото има своите тайни.

 

“Бьорнстад”, Фредрик Бакман (“Сиела”, щанд #107)

Не може да говорим за обич и да не споменем тази книга. Бакман разбира света, усеща хората; неговите книги докарват до състояние на хармония, на приемане и осъзнаване какъв е човекът по своята природа. Подаряват прошка за това, че сме хора. Много сюжетни линии има в “Бьорнстад” и много видове обич се разхождат по страниците, промъкват се из сложните взаимоотношения на хората. Това е от разходките, на които отивате с удоволствие.:)

 

„Тая земя, оная земя”, Иванка Могилска (“Жанет 45″, щанд #326)

Да бродиш из „Тая земя, оная земя” на Иванка Могилска е като да ходиш бос по пясъка на непознат бряг, където ту морето прегръща пенливо стъпалата ти, ту попадаш на острия ръб на някоя счупена мида. Микроразказите от сборника са написани с нежност, светли са като слънчев лъч, но те пробождат, когато най-малко очакваш, с тиха носталгия, кротка несбъднатост или неслучен копнеж.

Изглежда като проза, но се усеща като поезия. Свидно четиво, споменът за което има вкус на отминало лято. За онези, които обичат пътешествията. И които обичат себе си.

 

“Зелда”, Елин Рахнев (“ICU”, щанд #326)

Непоносимо много нежност има в тази малка книга, с такава чувственост Елин Рахнев поставя думите една до друга, така прецизно ги избира, че да ти заседнат на гърлото, да те давят дълго след последната страница, да се носят из ума ти като мелодия на любима песен, фон за любовни случвания.

И непосилно много невъзможности има вътре, несбъднати копнежи и отворени липси. И самота, но от онази, която само който е обичал, може да познае. От която се раждат най-хубавите думи. Която знаеш, че ще те чака там, където си я оставил.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *