Воевода“ е историята за суровия хайдушки живот на една жена, поела по “пътя на отмъщението”. Филмът е първата родна продукция на големия екран за 2017-та. Базиран е на разказ на Николай Хайтов за историческата личност Румена войвода. Наричана Осоговската царица, Румена е енигматична жена, за която легенда и истина се преплитат.

В главната роля, както и в режисьорския стол, е Зорница София („Мила от Марс“). За нея филмът е сбъдната мечта, тъй като дълги години се бори да си набави средствата, нужни за снимането му. Макар да не е високобюджетен, филмът е сниман с любов и усилия. Доказателство са реставрираните автентични носии, накити и оръжия от периода. Въпреки това, филмът не е без своите проблеми.

Статията съдържа спойлери!

 

Историята на Румена започва по време на люта зима с раждането ѝ и смъртта на майка ѝ. Тя е единственото дете на Георги Байрактаря от четата на Ильо войвода. Може би за това той решава да я отглежда като момче. Румена  язди кон, хвърля ножове и се бори с момчетата, докато Георги я насърчава. Отказва единствено да се бие със своя приятел Стоян или както тя го нарича – Стоене. Ролята на малката Румена изпълнява 11-годишната дъщеря на Зорница София – Ники Амрита, която се справя много добре. Дивото ѝ и немирно поведение обаче привличат нежеланото внимание на турчина Амит Ага (игран от Горан Гънчев), който я “краде”.  Следва нещо, което рядко можем да видим в типичния патриотичен филм, който обича да представя героите си само като добри и лоши, бели и черни – Мурад Бей (игран от Валентин Танев), друг турчин, спасява Румена. Нарежда да бъде върната на баща си и заръчва на Георги да я омъжи възможно най-скоро, за да се “смири”. Съпругът ѝ е Гошо Шопа – много по-възрастен от нея и непознат. Това не е сватба по любов.

Въпреки това, сватбата на Румена съдържа една от най-красивите сцени във филма от кинематографска гледна точка. От мъглата първо се появява Ильо войвода, а бавно след него и другите четници-сватбари. Сцената е почти сюреалистична с бавното си темпо и минимален диалог. Но след сватбеното хоро рязко сме пренесени в живота на Румена като съпруга и майка. Това е един от проблемите на „Воевода“. Преходите от една сцена към друга, от един период на живота на войводата до друг, често са внезапни и запълнени с ненужен текст. Освен възрастната Румена, вече играна от Зорница София, виждаме и Стоян (Валери Йорданов) със своята съпруга Мила на пазара. След като става свидетел на турски своеволия докато е там, Румена решава да запали турски хамбар в отмъщение. Амит Ага бързо разбира кой е извършителят и бъдещата войвода е провесена на мегдана, където другите селяни са принудени на плюят по нея. Георги Байрактаря е пребит и умира. Дъщеря му отново е спасена от Мурад Бей, който се смилява над нея. Животът ѝ обаче никога не може да е същият след тези болка и унижение. Зорница София убедително презсъдава страданието на Румена. Мъката е ясно изписана на лицето ѝ.

Румена намира утеха в игрите с малкия си син и това е един от малкото моменти, в които я виждаме в ролята на любящ родител. Но сякаш, за да ни докаже, че нещата винаги могат да бъдат по-лоши, филмът дава на героинята последната ѝ мотивация да се откаже от ролята на майка и съпруга и да поеме по пътя на отмъщението. Тя е изнасилена, докато мъжът ѝ е извън селото по работа. Румена убива турчина насилник без колебание. Въпреки че изнасилванията неминуемо са част от историята на този период, тази сцена най-вероятно е създадена с цел да накара модерния зрител да съчувства на Румена и да разбере по-добре защо една майка би изоставила детето си. Веднага след убийството бъдещата войвода “хваща гората” и е последвана от своя детски приятел Стоян, който също изоставя семейството си. Неговата причина да избере хайдушкия живот е Румена – жена, която обича от дете и за която не успява да се ожени. Въпреки че мотивациите на двамата да избягат са разбираеми, те не са без своята доза егоизъм. Стоене и Румена са по-скоро сиви протагонисти, а не безгрешни патриотични герои.

Не след дълго те срещат чета хайдути и желаят да се присъединят. Румена успява да стане войвода като побеждава един от четниците в борба. За съжаление, тези герои не са особено добре развити и не научваме почти нищо за миналото им. Актьорската игра е добра за малкото време, което им е отделено, но много зрители ще си тръгнат след филма без да са запомнили дори едно от имената им. Има кратки сцени, които се опитват да обяснят как Румена всява респект сред групата и каква е като лидер. За съжаление, те не са достатъчни. Сцените от близък план, които се фокусират над лицата на актьорите, се опитват да коменсират за това, но когато се използват твърде много, те се превръщат от интимни в натрапчиви.

Следейки четата настъпват и проблеми с темпото на „Воевода“. Филмът е прекалено амбициозен и не винаги може да реши колко от живота на Румена трябва да ни покаже. Историята става накъсана и трудна за следене. Отново виждаме текст в преходите между сцените, който ни обяснява постиженията ѝ. Тази текстова експозиция лесно можеше да бъде заменена с хора от селото, които обсъждат слуховете за Румена войвода. Има и няколко прекрасни сцени, снимани в широк план, които ни позволяват да се насладим на природата, тъй като в тази част на филма действието се развива главно в планината.  Теренът е опасен, а операторът Крум Родригес е бил принуден да носи наколенки при заснемане. За това по-често използваните техники на заснемане “клатещата се камера” и handheld камера са разбираеми, макар и не особено приятни.

Действието продължава да се развива с кратки битки и премествания от място на място. Пленителният саундтрак на Кайно Йесно Слонце допринася за драматичната атмосфера в екшън сцените. В един от тези сблъсъци е убит Мурад Бей, но Румена не показва съжаление за действията си.

 

Четата се завръща и в селото при размяна на заложници. Там Румена се среща отново с жената на Стоян – Мина (играна от Цвета Балийска). Тя дарява на войводата байряк, който е ушила за хайдутите. Тази сцена създава силен контраст между тези две жени и пътя в живота, който са си избрали. Зорница София казва в интервю: „Румена върви по пътя на отмъщението, докато Мина върви по пътя на опрощението“. Макар Мина да е разделена от Стоян и да страда, тя показва вяра в каузата им и сила на характера, макар и много по-различна сила от тази на войводата. Румена дава благословията си на Мина да заживее с нейния съпруг – Гошо Шопа и в същото време ѝ прехвърля и отговорността за сина си. Въпреки това, войводата не е безчувствена спрямо детето си. Тя просто знае, че вече няма как да го предпази след като е избрала хайдушкия живот. Разглеждайки героя на Румена, е важно да зададем и въпроса дали можеш да избягаш от природата си и от обстоятелствата, в които израстваш. Самата тя признава: „От малка съм все тъй. Не можах да утрая. Ни мома с момите, ни жена с жените“.

Няма да ви разкриваме какъв е краят на филма и каква е съдбата на войводата, ако има такива сред вас, които все още не са имали време да го гледат. Макар да не е перфектен, „Воевода“ е много далеч от поредната патриотична боза, както вече бе наречен от някои онлайн. Филмът постига много с малък бюджет – той е автентичен в повече от един аспект, с изключително добра актьорска игра и красив саундтрак. Но най-важното е, че съвременните исторически български филми имат нужда от комплексни герои, а Румена е точно такава. Нейната история е универсалната човешка история за трудни времена, в които трябва да правим трудни избори. Дали изборите на Румена са правилни ви оставяме да прецените сами. Препоръчваме ви да гледате „Воевода“.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *