“Намисли си число”, Джон Вердън

След като миналата седмица ви разказах за Хари Хуле, днес е ред да ви запозная с още един симпатичен детектив – Дейв Гърни, като този път започвам приключенията му в хронологична последователсност. Първата книга на Джон Вердън от поредицата за детектив Гърни е “Намисли си число” и е един приличен трилър, чийто финал приятно ме изненада. Всеки почитател на жанра познава разочарованието от посредствен финал на напрегнат трилър, както и неприятното усещане, което пък твърде нереалистичният и нелогичен край може да остави. В това отношение Вердън е безпогрешен и предлага интелигентно и хитро разплитане на загадката.

Марк е стар познат на детектив Дейв Гърни. Един ден той намира две писма в пощенската си кутия; първото отправя предизивкателсто: “Искам да видиш колко добре те познавам. Намисли си число от 1 до 1000 и отвори другия плик!”. Във втори плик пък пише “Знаех, че ще избереш 658”, а Марк наистина е избрал 658.  Как можеш да избягаш от убиец, който може да чете мислите ти, който познава всичките ти тайни и всичките ти малки (и големи) прегрешения?

Марк е богат и известен и никак няма доверие на полицията, затова се обръща за помощ към Гърни, който се е оттеглил от напрегнатата детективска работа и се опитва да води спокоен нормален живот. Заради характера на работата му бракът на Гърни страда и той е твърдо решен да посвети времето след пенсионирането си на съпругата си. Детективът обаче не може да устои на предизвикателството, което съдбата му предоставя, особено след като става ясно, че си има работа с изключително хитър сериен убиец.

“Намисли си число” е психологически трълър, чийто сюжет е наистина умен и предлага изненадващи обрати. Допада ми силната логическа връзка между отделните сцени и стабилната композиция, която сглобява много от детайлите едва накрая. Профилите на главните герои също са добре разгърнати, макар че изследванията на вазимоотношенията и проблемите между детектива и съпругата му сякаш заемат твърде много място. Това може да ви допадне, ако се фокусирате върху плътността на образите, или да ви подразни, ако сте в книгата за екшъна.

Ясно е, че умният детектив, който решава загадките по начин, непостижим за останалите му колеги, е клише, но от онези, които обичаме. Протагонистът не се отличава със запомняща се индивидуалност, но и литературата вече има голям арсенал от емблематични детективи. Оригиналността в този тип съвременни романи идва от действията и мотивацията на антагонистите, а Джон Вердън създава един интересен убиец, който безмислостно си играе с психиката на жертвите.

И така, хвърлям ви ръкавицата: опитайте се да познаете как убиецът чете мислите на жертвите си преди Вердън милостиво да ви го подскаже. И да не успеете, поне ще останете удовлетворени от книгата.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *