„Междузвездни войни“: между фантастиката, фентъзито и философията

„Междузвездни войни“ във вселената на фантастиката?
Източник: Gizmodo

Едно нещо може да се твърди с пълна сигурност за „Междузвездни войни“ – филмите от поредицата имат огромно влияние върху развитието на поп-културата в световен мащаб. На планетата ни едва ли съществува човек, който да не знае, че Дарт Вейдър е баща на Люк или че принцеса Лея изглежда страхотно в златни бикини. Огромният ѝ успех успя да наложи вселената на Джордж Лукас като стандарт в модерната фантастика. Парадоксалното в случая е, че нито един от филмите няма претенцията да бъде поставен в рамките на жанра фантастика. Да, действието се развива в космоса, на отдалечени планети и в космически кораби. Сцените са изпълнени с лазери, роботи, извънземни и високи технологии, но това не е достатъчно да определим поредицата като фантастика.

Това е така, защото най-характерно за жанра е научно-технологичното развитие и влиянието на иновациите върху обществото и трансформацията на човешката същност. Научната фантастика се заражда в началото на 19 век. Тя е отзвук от индустриалната революция и бурното нахлуване на технологиите във всекидневието, водещи след себе си радикални социално-икономическите промени. За това, този тип филми и литература често са критични към радикалното експанзиране на новите технологии. Жанрът (според повечето автори) е своеобразен мисловен експеримент с границите на възможното човешко бъдеще. Артър Кларк смята, че: „Научната фантастика е това, което би могло да се случи, но обикновено не бихме искали да се случи. А фентъзито [от своя страна] е нещо, което не би могло да се случи, но често ни се иска да  се случи“. Така, фантастичният разказ може да бъде намерен в промеждутъка на правдоподобното и неправдоподобното, свързан с действителността, но и е отделен от нея.

Примерите за това са безброй. В смятаната за основополагаща за научната фантастика новела  „Франкенщайн или новият Прометей“, Мери Шели размишлява върху развитието на биотехнологиите и медицината; за тяхното непредвидимо влияние върху човешката раса и възможността хората да изгубят контрол върху собственото си творение. Друг класически пример за това е „Двадесет хиляди левги под водата“, където Жул Верн спекулативно изследва развитието на подводните технологии и ядрената енергия.  Целият този интерес към науката и технологиите, обаче, липсва в „Междузвездни войни“. Да вземем за сравнение „Стар Трек“ – Корабът „Ентърпрайз“ успява да пътува със свърхсветлинна скорост благодарение на квантови тунели, дилитиумни кристали, импулсни двигатели и антиматерия. За сметка на това,  „Хилядолетния сокол“ на Хан Соло успява да странства между звездите просто, защото може. Самата технологията, която позволява това е нерелевантна за развитието на историята. В „Междузвезди войни“ не е важно какво влияние има космическото пътуване върху пътуващите. Не е важно и какво отношение има развитието на роботиката и изкуственият интелект върху хората, както е в класики като „Матрицата“, „Блейд Рънър” или “Дух в броня”. За даденост са приети и съжителстването и комуникацията между отделните видове, за разлика от „Пришълецът“ или по-скорошния пример „Първи контакт“ (2016). Разбира се, всичко това ни най-малко не омаловажава значимостта на „Междузвездни войни“, поредицата има съвсем друга претенция.

Космическо фентъзи/космическа опера
Източник: Jorge Figueroa

По думите на Джордж Лукас „Междузвездни войни“ е замислена преди всичко като модерна „американска приказка“, която изобилства от митология, фолклор и мистерии. В почти едночасовия документален филм „Митологията на Междузвездни войни с Джордж Лукас и Бил Мойърс“, Лукас разказва за желанието си да направи модерен прочит на много древни митове и легенди. Опира се на популярното антропологично изследване на Джоузеф КaмбълГероят с хиляда лица“. Това доближава поредицата много повече до фентъзи жанра или както той го нарича – космическо фентъзи. Но както „Властелинът на пръстените“ не е просто разказ за елфи, орки и пръстени, така и „Междузвездни войни“ не е просто филм за светлинни мечове, лазери и космически кораби. Интересът на Джордж Лукас е насочен най-вече към етически, духовни или дори политическите проблеми на днешното общество. Тук на преден план излизат взаимоотношения между различните социални групи със своите идеали и ценности. Въпросите, които се задават са свързани най-вече със свободата, властта, добро и зло, лоялност, саможертва, приятелство и т.н. За това и на преден план винаги излизат сблъсъците между различни политически и социални системи под една или друга форма.

Политическа философия à la „Междузвездни войни“ – “Значи така умира свободата – с буря от аплодисменти.“

Политическата актуалност на филмите отново излезе на дневен ред със сблъсъка между либерали и консерватори (Републиканци) в последните президентски избори в САЩ. Сценаристите на Rogue One Крис Уейц и Гари Уита дори сравниха Доналд Тръмп и неговия екип с Империята. Те изтъкнаха, че „Империята е организация на бели (човешки) расисти“, срещу които се „противопоставя мултикултурна група водена от една смела жена“. Това припомни на зрителите и публичното противопоставяне на Джордж Лукас срещу Никсън, които описва Империята като „никсанови гангстери“. В миналото той остро осъжда нацисткия кошмар на ВСВ и опасността да се повтори отново през Студената война. Противопоставя се на Виетнамската война, войната в Ирак, както и възходът на войнстващата демагогия в Западните общества. Днес Лукас се изправя срещу нарастващия расизъм и отричането на климатичните проблеми от администрацията на Доналд Тръмп. За това и неговите визуалните разкази са богато наситени със символика, която очертава границите между свободата и тоталитаризма. Според него тиранията идва скрита зад обещанията на популистите за ред, стабилност и сигурност.

Източник: Tie Fighters

„Междузвездни войни“, всъщност, е история за сблъсъка между две политически философии. От една страна е тази на бунтовниците и Републиката, чиято страна Лукас категорично заема. Тяхното схващане е, че обществото трябва да се развива към индивидуализъм, свобода,  демокрация и органична връзка с природата. Срещу това се противопоставя Империята. Нейната номенклатура се стреми към военната диктатура и привилегироване на  дисциплината, реда и масовата индустриализация. Тази разлика пронизва както историята, така и всички образи в поредицата.

Да вземем за пример сторм трупърите. Тяхното име е заето от хитлеровите щурмоваци – Sturmabteilung. Те изглеждат свръх-синтетично в безличните си бели и излъскани униформи. Маските им успяват да прикрият всяка следа от индивидуализъм и човещина, правейки ги да изглеждат напълно взаимнозаменяеми. Дори помещения, които обитават наподобяват стерилни високотехнологични фабрики-лаборатории. Срещу тях са изправени бунтовниците предвождани от герои като Люк, Лея, Оби-Уан и Рей. При тях всичко изглежда уникално и неповторимо. Главните герои носят ръчно ушити дрехи с преобладаващи органични цветове и следи от продължителна употреба. Дори технологиите, които използват изглеждат необикновени благодарение на безкрайни поправки и доизкусорявания. „Хилядолетният сокол“ изглежда сякаш едва не се разпада при всяко излитане, а поддръжката му изисква почти човешко отношение към него. Преимущества му са по-скоро емоционални и човешки, отколкото технологични и научни. Най-важното му качество е неговата неповторимост. За това не е случайно, че мястото на бунтовниците обикновено е сред природата. Техните приключения най-често започват от отворени и открити пространства с подчертана органична връзка – ферми, пустини, блата, подводни градове.

Но може би най-красноречив пример изразяващ страховете на Лукас за възхода на тоталитаризма е сцената, в която Шив Палпатин обявява краят на Републиката с думите: „За да се осигури нашата сигурност и продължаваща стабилност Републиката ще бъде организирана в първата Галактическа империя, която да осигури безопасно и сигурно общество, за което ви уверявам, че ще трае десет хиляди години“. Тежката оценка на популизма е поставена от принцеса Амидала: „Значи така умира свободата – с буря от аплодисменти“. Тук създателите на поредицата правят пряка аналогия със суспендирането на Ваймарската конституция и гражданските права от режима Хитлер под претекст, че трябва да бъде установяване на ред в Германия. А това само поставя начало на унищожението и насилието, чиято аналогия  можем да видим в действията и думите на имперския генерал Хукс, който решава да унищожи цяла система от планети, за „да сложи край на режима, които търпи безредие“.

Коментирай